Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Откъде да знам? — свих рамене и погледнах невинно към Арцивус. — Създанието изчезна. А и какво значение има в кого е този Камък?
— С помощта на Коня можеш не само да се отървеш от демоните, но също така и да ги призоваваш — уморено каза архимагът и отново се закашля.
Изчаках да премине поредния пристъп на кашлица.
— А какво общо имат тук доралисците?
— Ами този Камък си е техен. Преди около двадесет години филандците го взели от козлохората за наказание, че доралисците се опитали да ги измамят при продажба на коне. Разбира се, всичко е било честно, съгласно клаузите на договора, но този Камък бил нещо като светиня за доралисците. Така че те се опитват с всякакви честни и нечестни средства да си го върнат. Многократно са пробвали да откупят Камъка, предлагайки купища пари и цели стада от най-добрите си коне, но Ордена на Филанд не се е съгласявал. И с право, между другото. В Камъка е заключена доста голяма сила, макар че могат да я управляват само магове, специализирали демонология, както и самите демони.
— Тоест искате да кажете, че ако този Кон се окаже в ръцете на демон…?
— Не се знае какво ще се случи. Може например демонът да пусне на свобода всичките си братя от Мрака или ако е умен, да задържи Коня за себе си. И тогава никакво заклинание няма да помогне. Той ще бъде устойчив. Магически неутрален, ако разбираш какво значи тази дума.
„Вухджааз умен“ — настръхнах, когато в главата ми отекна гласът на демона.
— А защо досега никое от тези същества не е взел Коня за себе си? — въпросът изникваше от само себе си.
— Не знам откъде Конят е попаднал при доралисците, може някой от боговете по някаква прищявка да им го е дал, но Камъкът има специално свойство — никой демон не може да го вземе в ръце, ако човек или доралисец не му го даде доброволно.
„Вухджааз умен“. Сега в главата ми този глас прозвуча с нотка на превъзходство.
За щастие това беше само моето развихрило се въображение, а не сивото чудовище, шепнещо в ухото ми за своите умствени способности.
— И сега трябва да ви намеря този Кон? — предполагах, че на лицето ми е изписано, че мисля за това.
— Ти се занимавай с Поръчката на краля — махна с ръка магистърът на Ордена. — Конят сами ще си го търсим, нямаш нищо общо с това. Успя да ме убедиш, макар че невинната ти физиономия все пак да навежда на неприятни мисли.
— Доралисците не мислят така — поклатих глава аз.
В следващите дни козлохората можеха да се превърнат в голям проблем за мен.
— А как така са решили, че Гарет-сянката е замесен в тази работа? Или са стигнали до същите изводи като мен, или някой ти е извъртял хубав номер, крадецо.
— По-скоро последното, имам достатъчно врагове — колкото се може по-небрежно казах аз, но в главата ми радостно светна лампичката на озарението.
Целият пъзел със стонове и скърцане постепенно си заставаше на мястото.
— Тогава бъди по-внимателен, още си нужен на краля. А може би не си струва да рискуваме? Дали да не ти осигуря придружител, някой маг от Ордена. Родерик, например.
— Не — бързо отказах аз, само недоучен маг ми трябваше. — Благодаря за предложението, ваше магичество, но не. За мен това ще бъде неудобство, с доралисците ще се опитам сам да се оправя.
— Е, какво пък, защо не — Арцивус си върна доброто настроение. — Изборът си е твой и аз няма да настоявам, въпреки че би трябвало. Добре, Гарет, действай. Сигурен съм, че имаш по-важни неща за вършене, отколкото да си бърбориш със стареца.
— Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Да, разбира се — архимагът беше малко изненадан. Какво би могло да му трябва на един крадец от магистъра на Ордена?
— Можете ли да ми разкажете по-подробно за Забранената част? Ще ми е полезна всяка информация.
— Какво за Забранената територия? — изсумтя старецът. — Територия като територия. На практика Орденът нищо не знае за нея. Бяло петно на картата на града и черно — на репутацията на Ордена. От кулата можеш да видиш кварталите й, но нали си наясно, че в този случай не бива да се доверяваш на очите си.