Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Не ви ли харесваше да работите за СВП? — попита го Моника. На устните ѝ трептеше онази усмивка, която придружаваше въпроси, чиито отговори вече знаеше. Холдън предполагаше, че репортерката ще е доста слаб играч на покер, но до момента не бе успял да я подмами да играят.
— Имаше и от това, и от онова — промърмори той, като също се усмихна, макар и пресилено. Стараеше се да бъде онзи Джеймс Холдън, който Моника виждаше в него. Да се жертва, за да може вниманието ѝ да бъде отклонено от другите.
— Джим? — повика го Наоми, най-сетне вдигнала глава от пулта. — Сещаш ли се за онази утечка на памет в комуникационната система, която преследвам от месеци? Напоследък се влоши. Направо ме побърква.
— Колко зле е всъщност? — попита Алекс.
— Флуктуира между 0,0021 и 0,033 процента — отговори тя. — Налага се да прочиствам паметта и да рестартирам системата всеки няколко дни.
Еймъс се засмя.
— Какво ти пука? Имам утечка на енергията, която надминава цял процент.
Наоми се обърна и го изгледа намръщено.
— Защо не си ми казвал?
— Защото съм готов да се обзаложа на месечната си заплата, че е някоя от предните светлини. Когато имам възможност, ще ида да я поправя.
— Тези неща случват ли се често? — попита Моника.
— Не, за бога — отвърна Алекс. — „Роси“ е стабилен кораб.
— Тъй де — потвърди Еймъс. — Толкова добре са го направили, че за да не скучаем, се забавляваме с шибани мехурчета от изчезнала памет и гаснещи светлини. — Моника го гледаше с дежурната си непроницаема усмивка.
— Така и не ми отговорихте на въпроса за СВП — обърна се тя отново към Холдън. Посочи схемата на „Бегемот“, изработена от „Роси“, оръжейните точки и гневните червени светлинки по корпуса. — Всичко наред ли е между вас?
— Да, все още сме приятели — отвърна Холдън. — Няма за какво да се безпокоите.
Светна индикатор, показващ, че „Бегемот“ е определил разстоянието помежду им с лазерен далекомер. „Роси“ отвърна със същото. Лазерите не бяха целеуказващи. Просто два кораба проверяваха дали не са в опасна близост.
Нищо, за което да се безпокоят.
Да бе.
11.
Мелба
Стани бе застанал зад лявото рамо на Мелба и надзърташе към екрана. От време на време приглаждаше с длан хлъзгавата материя на работните си панталони сякаш се опитваше да разтрие схванал се мускул. Мелба вече знаеше, че при него това е признак за нервност. Тесните пространства на „Церизиер“ налагаха да е твърде близо до нея и тя усещаше топлината на тялото му върху бузата си. При други обстоятелства подобна близост щеше да говори за интимност. Тук тя не означаваше нищо. Нито пък я дразнеше.
— Глей — рече Стани и посочи с ръка. — Бря. Ей туканка.
Мониторът бе стар, в долния ляв ъгъл непрестанно светеше зеленикава точка, но никой не си бе направил труда да го поправи. Все пак беше по-добре от ръчен терминал. За едно неопитно око профилът на енергийната консумация на „Принц Томас“ би наподобявал ЕЕГ или сеизмологична диаграма на пода при бесни танци. Но след изминалите седмици — вече месеци — окото на Мелба вече не беше неопитно.
— Виждам го — рече тя и чукна с пръст по светещата точка. — Не може ли да определим откъде е?
— Да ме гръмнат — промърмори Стани и потърка брадичка. — И аз го виждам, но не знам какво гледам.
Мелба плъзна език по вътрешната страна на зъбите си, опитвайки се да се съсредоточи и да си припомни наръчника, в който се показваше как да се проследяват подобни сигнали. По някакъв странен начин нейната неопитност се бе превърнала в предимство за екипа. Стани, Рен, Боб и Соледад имаха по-голям опит от нея, но с прочетените ръководства и наръчници тя разполагаше с по-добра теоретична подготовка. Понякога се оказваше, че знае простички неща, които всички те са знаели някога, но вече са ги забравили.
— Това ли предизвика снижаването на скоростта? — попита тя.
Стани изсумтя като човек, изпитал внезапна болка.
— Удариха нула g и регулаторите се рестартираха — рече той. — Поне не е нещо сериозно. Но ще трябва да се върнем там и да ги проверим.
Мелба кимна и си отбеляза мислено да прочете в наръчника какво включва този процес. Знаеше само — защото се повтаряше като мантра в няколко наръчника, — че когато корабът намали тягата по средата на полета, завърти се и започне да ускорява в противоположна посока, време е за специален технически контрол.