Прилепът

Бяха се настанили в редовната закусвалня на Хари — „Бърбън енд Бийф“. Сервитьорът бе запомнил дежурната поръчка на Хари: яйца по бенедиктински, картофени крокети и кафе white flat. Сандра го предпочиташе черно.

— Моля? — не разбра Хари.

— Случката със сестра ти.

— А, да.

Хари отпи от кафето, за да спечели малко време.

— Ами приемат го, както може да се очаква. Благодаря за загрижеността.

— Живеем в кошмарен свят.

Слънцето още не се бе издигнало над покривите по Дарлингхърст Роуд, но по лазурносиньото небе вече се гонеха няколко кръгли бели облака. Гледката напомняше тапет в детска стая. Но какво от това, щом светът беше толкова жесток?

— Поговорих с част от момичетата — извести Сандра. — Уайт пласира спийд12 и киселина. Някои проститутки купуват от него, но не е ходил при никоя като клиент.

— Навярно не му трябва да си плаща, за да удовлетворява потребностите си.

— Необходимостта от секс е едно — засмя се Сандра. — А потребността от платен секс — съвсем друго. За много мъже именно това е тръпката. Ние умеем неща, които вкъщи няма как да получиш. Вярвай ми.

Хари вдигна глава. Сандра го гледаше право в очите. Пелената, която допреди малко се спускаше пред погледа ѝ, се вдигна за миг.

Хари ѝ вярваше напълно.

— Попита ли за датите, които ти казах?

— Едно от момичетата купило киселина от него вечерта преди да открият сестра ти.

Хари остави чашата на масата толкова рязко, че кафето се разплиска, и се надвеси над масата.

— Къде да намеря това момиче? — избъбри шепнешком той. — Може ли да разчитам на думата ѝ?

Пълните начервени устни на Сандра се разтеглиха в широка усмивка. На мястото на липсващия кучешки зъб зина тъмна дупка.

— Както казах, тя си е купила киселина. ЛСД е забранена субстанция в Австралия. Не може да говориш с нея. Колкото до втория ти въпрос — дали може да се вярва на наркоманка, което взема киселина… — Сандра вдигна рамене. — Само ти предавам нейните думи. Да го кажем така: тя невинаги е наясно кой ден от седмицата е.