Прилепът

Продължително мълчание. Беше избрал тактика, криеща смъртна опасност. Обикновено човек отправя недвусмислени провокации само когато си е осигурил солидно подкрепление или добри възможности за отстъпление. Хари не разполагаше нито с едното, нито с другото. Просто му се струваше, че е крайно време да настъпи някакво раздвижване.

Единият тип се надигна и се извиси чак до тавана. Обърна се и показа грозната си сипаничава фасада. Мустакът тип „подкова“ подчертаваше ориенталския му външен вид.

— Чингис хан! Радвам се да те видя. Мислех те за покойник! — възкликна Хари и протегна ръка.

— Ти кой си? — изхъхри ханът като в предсмъртен хрип. Всяка дет-метъл банда би убила за такъв вокалист.

— Полицай съм и не…

— Ай-ди — исполинът погледна отвисоко съвсем не ниския Хари.

— Моля?

— Значката ти.

Хари си даде ясна сметка, че ситуацията изисква нещо по-солидно от пластмасовата му карта с паспортна снимка от управлението в Осло.

— Казвали ли са ти, че имаш същия глас като фронтмена на „Сепултура“? Как му беше името…

Хари потърка брадичката си с пръст, все едно си напрягаше ума да се сети. Дрезгавият тръгна да заобикаля масата.

— А ти си Род Стюарт, нали? — посочи го с пръст Хари. — Разкрих ви! Събрали сте се да обсъждате „Live Aid“ втора част14 и да…

Ударът улучи Хари в зъбите. Той се олюля и се хвана за устата.

— Да разбирам ли, че не вярвате в бъдещето ми като стенд-ъп комик? — попита Хари.

Погледна пръстите си, омазани с кръв, слюнка и нещо меко и бяло — зъбен цимент, по негово предположение.

— Пулпата е червена, нали? Пулпата е онова мекото, което се намира във вътрешността на зъба — обърна се Хари към Род и му поднесе пръстите си.

Род го изгледа скептично, после се надвеси над него и проучи по-внимателно бялата маса.

— Това е дентин. Разположен е под емайла. Дъртият беше зъболекар — обясни той на другарите си, отстъпи крачка назад и дублира първия удар.

За миг на Хари му причерня, но когато отново всичко му се проясни, се оказа, че се е задържал на крака.

— Я сега виж дали няма да откриеш пулпа! — посъветва го не без известно любопитство Род.

Хари знаеше, че е глупаво; съвкупността от натрупания опит и здравия разум му подсказваше, че е глупаво; контузената челюст потвърждаваше, че е глупаво, но за жалост дясната му ръка смяташе хрумването за блестяща идея, а в онзи миг решението зависеше изцяло от нея. Улучи Род в брадичката и се чу как челюстите му хлопнаха. После Род залитна назад, отстъпи две крачки — неизбежното следствие от тежък, перфектно балансиран ъперкът.

Болката от подобни удари се разпространява от челюстната кост към малкия мозък (в случая анатомичният термин важеше с пълна сила и за количеството сиво вещество изобщо в главата на пострадалия), където вълнообразни вибрации причиняват редица къси съединения или — ако противникът извади късмет — мигновена загуба на съзнание и/или дълготрайни мозъчни увреждания. В случая на Род мозъкът явно се затрудняваше да реши дали да колабира напълно, или просто да претърпи краткосрочно сътресение.