По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Каза ли кой началник отдел има предвид?
— Не беше необходимо.
— Шестима директори ли казахте? — прекъсна ги Ема.
— Да — отвърна Рос. — Толкова ли е важно?
— Те образуват кворум. Ако още бе жив, Седрик щеше да се усети какво е намислил Слоун.
— Боже мой! Сега разбирам защо така настоятелно искаше да подпиша онези документи — каза Берил. — Седрик никога няма да ми прости.
— И аз съм ужасен като теб, майко, но не се безпокой, ти все още притежаваш петдесет и един процента от банката.
— Някой ще бъде ли така добър да обясни на прост английски за какво говорите? — попита Хари.
— Ейдриън Слоун току-що се е назначил за председател на борда на "Фартингс" — каза Себастиан. — Къде е най-близкият телефон?
13
Себастиан си погледна часовника. Времето едва му стигаше за разговора. Изпита облекчение, когато видя, че единствената телефонна будка наблизо е празна и работи. Набра номера, който знаеше наизуст.
— Виктор Кауфман.
— Вик, Себ се обажда.
— Здрасти, Себ. Чуваш се все едно се обаждаш от другия край на света.
— Не точно. От гарата на Хъдърсфийлд. Току-що бях на погребението на Седрик Хардкасъл.
— Прочетох некролога в днешния "Файнаншъл Таймс". Шефът ти е бил невероятен човек.
— Нямаш представа колко си прав. Точно затова ти се обаждам. Трябва спешно да се видя с баща ти.
— Просто се обади на секретарката му и аз ще се погрижа тя да ти уреди среща.
— Това, за което искам да говоря с него, не може да чака. Трябва да се видя с него довечера или най-късно утре сутринта.
— Някаква голяма работа ли усещам?
— Най-голямата, попадала някога на бюрото ми.
— В такъв случай ще говоря с него веднага. Кога ще се върнеш в Лондон?
— По разписание влакът ми пристига на Итън в четири и десет.
— Обади ми се от гарата и ще…
Чу се пронизително изсвирване. Себ се обърна и видя вдигнатото зелено флагче. Пусна слушалката, изтича на перона и скочи в потеглящия влак.
Седна в задния край на вагона и след като си пое дъх, се замисли как се бе запознал с Вик в "Сейнт Бийд", когато деляха кабинет с него и Бруно Мартинес, и как те станаха най-близките му приятели — единият син на имигрант евреин, а другият на аржентински търговец на оръжие. През годините бяха станали неразделни. Приятелството им се засили още повече, когато Себ остана с насинено око, след като защити приятеля си евреин, не че беше напълно сигурен какво означава думата евреин. Подобно на слепец, без да си дава сметка за раса или религия, той бързо откри, че предубежденията често се насаждат на масата по време на закуска.
Насочи вниманието си към мъдрия съвет, който му бе дала майка му малко преди двамата с баща му да потеглят обратно към Бристол след погребението. Знаеше, че тя е права.
Себ написа първа чернова, после втора. Когато влакът пристигна в Итън, беше завършил последния вариант. Надяваше се, че майка му и Седрик биха го одобрили.
Слоун веднага разпозна почерка. Отвори плика и извади писмото. С всяка следваща прочетена дума гневът му растеше.
Мистър Слоун,
Не мога да повярвам, че дори Вие бихте паднали толкова ниско да свикате среща на борда в деня на погребението на Седрик Хардкасъл с единствената цел да се назначите за председател. За разлика от мен, Седрик сигурно не би останал изненадан от двуличието Ви.
Сигурно си мислите, че Ви се е разминало, но мога да Ви уверя, че това не е така, защото няма да се успокоя, докато не Ви разоблича като измамника, какъвто сте, тъй като и двамата знаем, че сте последният човек, когото Седрик би искал да види на мястото си.
След като прочетохте това писмо, едва ли ще се изненадате да научите, че не искам да работя за аморален шарлатанин като Вас.
С. Клифтън
Слоун скочи от стола си, нахълта в кабинета на секретарката и извика:
— Той още ли е в сградата?
— Кой? — невинно попита Рейчъл.
— Клифтън, кой друг?
— Не съм го виждала, откакто ми донесе едно писмо и ме помоли да го оставя на бюрото ви.
Слоун излезе ядосано и забърза по коридора с надеждата, че ще завари Клифтън на бюрото му и ще може да го изхвърли пред всички.
— Къде е Клифтън? — остро попита той, когато влезе в стаята на Себастиан. Боби Ръштън, младият асистент на Себ, погледна новия председател и така се гипсира, че не успя да произнесе нито дума. — Да не си глух? — попита Слоун. — Не чу ли какво попитах? Къде е Клифтън?
— Събра си нещата и си тръгна преди няколко минути — отвърна Ръштън. — Каза, че напуска и няма да се върне.