По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Взе душ, обръсна се и отвори консерва печен боб. Непрекъснато поглеждаше часовника си, но секундарникът продължаваше да се движи все с една и съща скорост.
След така наречения обяд се качи в спалнята, извади от гардероба най-елегантния си костюм, облече изгладена бяла риза и си сложи старата си ученическа вратовръзка. Накрая излъска обувките си така, че и старши сержант би се гордял с тях.
В четири часа беше на спирката в очакване на автобус 4, който да го откара до Сити. Слезе при „Сейнт Пол" и макар да вървеше бавно, в 16:25 беше пред банката на Кауфман на Чийпсайд. Не му остана нищо друго, освен да направи обиколка на преките. Минаването покрай толкова много познати институции в Сити му напомни колко много му харесваше да работи в Скуеър Майл. Опита се да не мисли, че може да остане безработен дълго време.
В 16:38 влезе в банката и застана пред рецепционистката.
— Имам среща с мистър Кауфман.
— Кой мистър Кауфман по-точно? — с топла усмивка го попита тя.
— Председателят.
— Благодаря, сър. Моля, седнете, ще му съобщя, че сте тук.
Себ закрачи из фоайето, загледан в друг секундарник, който описваше по-голям кръг, но пак със същата скорост. Мислите му бяха прекъснати от потупване по рамото.
— Председателят ни чака в кабинета си. Ще те заведа.
Себ беше впечатлен, че Вик не каза "баща ми". Усети, че дланите му се потят, и докато асансьорът пълзеше бавно към последния етаж, ги избърса в панталоните си. Когато влязоха в кабинета, завариха мистър Кауфман ма телефона.
— Трябва да говоря с един колега, преди да взема решението, мистър Слоун. Ще ви се обадя отново към пет. — Себ го погледна с ужас, но Кауфман сложи пръст на устните си. — Ако е удобно.
Слоун затвори, но незабавно вдигна отново слушалката и набра номер, без да минава през секретарката.
— Ралф, Ейдриън Слоун се обажда.
— Помислих си, че сте вие — каза Вон и погледна часовника си. — Ще бъдете доволен да научите, че през целия ден никой не се е обаждал за Шифнал Фарм. Остават само още петнайсет минути и мисля, че можем да приемем, че имотът е ваш. Ще ви се обадя малко след пет, за да се разберем как ще се оправим с документацията.
— Нищо против — каза Слоун, — но не се изненадвайте, ако ви даде заето, когато ми звъннете, защото в момента работя по сделка, която е по-голяма и от Шифнал Фарм.
— Но ако някой реши да даде оферта между сега и пет…
— Това няма да се случи — заяви Слоун. — Просто се погрижете да пратите договора във „Фартинг" в понеделник сутринта. Ще ви очаква чек.
— Пет без десет е — каза Вик.
— Търпение, дете — каза старецът. — Само едно нещо е от значение, когато се опитваш да приключиш сделка. Избирането на подходящия момент. — Облегна се назад и затвори очи, макар да бе нащрек. Беше наредил на секретарката си да не го безпокоят при никакви обстоятелства между пет без десет и пет и десет. Нито Вик, нито Себ не казаха нито дума.
Внезапно очите на Сол се отвориха и той изправи гръб. Провери дали двата телефона на бюрото му са поставени точно там, където ги искаше. В пет без шест се наведе напред и вдигна черния телефон. Набра номера на агенция на недвижими имоти от Мейфеър и поиска да говори със старшия съдружник.
— Мистър Кауфман, какво неочаквано удоволствие — каза Вон. — С какво мога да ви помогна?
— Като начало да ми кажете колко е часът, мистър Вон.
— Според мен е пет без пет — отвърна озадачен глас.
— Защо питате?
— Защото исках да съм сигурен, че още приемате оферти за Шифнал Фарм в Шропшър.
— Разбира се, че приемаме. Но трябва да ви предупредя. че вече имаме оферта за милион и шестстотин хиляди паунда от друга банка.
— В такъв случай предлагам милион шестстотин и десет хиляди.
— Благодаря, сър — каза Вон.
— А сега колко е часът?
— Пет без три.
— Моля задръжте, мистър Вон, търсят ме по другата линия. Няма да се бавя.
Кауфман остави черната слушалка на бюрото си, вдигна червената и набра номер.
— Ейдриън Слоун — отговори глас след третото позвъняване.
— Мистър Слоун, обаждам се да питам за нигерийските петролни акции, които банката ви предлага на избрани инвеститори. Както казах по-рано, възможността ми изглежда изключително вълнуваща. Каква е максималната инвестиция, която позволявате на една институция?
— Два милиона паунда, мистър Кауфман. Бих ви предложил и повече, но повечето от акциите вече са разпродадени.
— Можете ли да задържите за момент, докато се консултирам с един колега?
— Разбира се, мистър Кауфман.