Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— А втората?
— Помислих си, че може да се отбиеш в бара, преди да се качиш в стаята.
— Ти си екстрасенс! Освен това аз черпя.
— Та затова си помислих, че няма да е зле да те предупредя какво те чака — продължи Милър, замълча за кратко, след това добави: — Бившият регионален директор на ЦРУ за югозападна Африка.
— Сериозно?
— Сериозно. Онази вечер си седях в бара и си пийвах, когато усетих някакво зловредно лъчение. Огледах се и я видях — самата госпожа Патриша Дейвис Уилсън, от плът и кръв. Ама каква плът само се показваше изпод роклята.
— И какво стана?
— Нищо не стана. Беше с някакъв тип, за когото много подозирам, че не се казва господин Уилсън. Беше по-млад дори от нас с теб.
— Ти сигурен ли си, че тя те позна?
— Зловредното лъчение разкри без следа от съмнение, че ме е познала. Искам да ти кажа, че мартинито ми буквално замръзна. Трябваше да го дъвча като буца лед.
— Сигурно е решила, че ти си виновен, задето я уволниха.
— И на мен ми мина през ума — отвърна Милър. — А пък после ми хрумна един още по-неблагоприятен сценарий, че не са я уволнили.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Знаеш как е в агенцията по-добре от мен — отвърна Милър. — Да уволниш някого, е равносилно на признание, че агенцията не е съвършена. — Има ли начин да разберем какво става? Дали да не накараме Том Макгуайър да поразпита.
— Много си назад с материала, Чарли — отвърна Милър. — Тъй като съм убеден, че човек трябва да опознае врага, още на следващата сутрин позвъних в Ленгли, представих се на шефа на Информационния отдел като шеф на Информационния отдел на Звеното за организационен анализ…
— Ти сериозно ли говориш?
— Естествено — отвърна Милър. — След това попитах дали имат служителка на име Патриша Дейвис Уилсън, с какво се занимава въпросната дама.
— Те казаха ли ти?
— Шефе, на теб някой казвал ли ти е, че в повечето важни агенции има длъжност Връзки с обществеността и служителите са инструктирани да отговарят на всички въпроси.
— Не, никой не ми е казал.
— Трябва да прекарваш повече време в офиса, шефе. Какво ли не се случва при нас. Та въпросът ти беше: „Те казаха ли ти?“. Да, казаха ми. Слушай сега, направо ще паднеш от кеф — госпожа Уилсън е главен аналитик в отдел „Южна Америка“.
— Господи!
— Господи, я — отвърна Милър. — Което ще рече, че има достъп до всичко, до което се доберат слухарите от агенцията, и — което е още по-важно — което се случва там.
— Трябва да направя нещо по този въпрос — измърмори Кастило.
— Да не би да имаш предвид да я обезвредиш? Кажи, Чарли?
— Още не знам. Просто не искам тази жена да си вре носа в онова, което става и тепърва ще става.
— Носът ѝ не ме притеснява толкова, колкото устата.
— Ти спомена ли пред някого?
Милър поклати глава.
— Първата ми работа утре сутринта е да се видя с Мат Хол — заяви Кастило.
— Първата ти работа утре следобед — поправи го Милър. — Той е в Сейнт Луис и оттам заминава за Чикаго. Очакват го в пет и трийсет. В Белия дом има прием и е длъжен да присъства.
— Добре де, първата ми работа утре следобед — примири се Кастило. — По дяволите! Трябва да замина за Европа, а ми се искаше да отскоча до Филаделфия да видя Бети, преди да тръгна. Сега или няма да мога да се видя с нея, или ще се наложи да отложа виждането с ден-два.
— Това означава ли, че няма да ме черпиш в бара?
— Ще те черпя с две питиета даже — успокои го Кастило. — Може дори повече.
— В бара на хотела ли?
— Доколкото си спомням, онзи път бяхме невинни жертви. Защо да се страхуваме, че ще се натъкнем на злобарката?
— Стига, Чарли! Много добре знаеш защо, дяволите да те вземат.
— Притежавам силата на десетима, защото сърцето ми е чисто. Няма да позволя на въпросната „дама“, не че думата ѝ подхожда, да ме прогони от бара.
Милър изсумтя.
ДВЕ
Звено за организационен анализ
Вътрешна сигурност, комплекс „Небраска“
Вашингтон, окръг Колумбия
08:25, 4 Август 2005
Госпожа Агнес Форбисън, заместник административен директор на Звеното за организационен анализ, майор Ричард Милър — младши, шеф на Информационен отдел в Звеното за организационен анализ и самият шеф, майор К. Г. Кастило, се бяха изправили на килима почти в средата на кабинета. Майор Милър се подпираше на дебел бастун.