Прагът на вечността [bg]

Погледна се в огледалото в антрето. Имаше рана на челото, а бузата й беше червена и вече отичаше, но тя прецени, че няма счупени кости.

Вдигна телефона да се обади на Стас.

Телефонът не работеше.

Включи телевизора и радиото. Екранът беше празен, а радиото мълчеше.

Значи не ставаше въпрос само за Данута.

Една съседка влезе след нея в апартамента й.

— Нека повикам лекар — каза жената.

— Нямам време — отговори Таня. Влезе в банята, натопи кърпа на чешмата и предпазливо изми лицето си. После се върна в спалнята и набързо се облече във ватирано бельо, джинси, дебел пуловер и тежко палто, подплатено с кожа.

Изтича по стълбите и влезе в колата. Пак валеше сняг, но главните улици бяха почистени. Таня скоро видя причината за това. Танковете и военните камиони бяха навсякъде. С все по-силно чувство за обреченост Таня разбра, че арестът на Данута е само малка част от нещо страшно и огромно.

Ала войските, от които гъмжеше центърът на Варшава, не бяха съветски. Не беше като в Прага през шестдесет и осма. Машините имаха полска армейска маркировка, а войниците носеха полски униформи. Поляците бяха нахлули в собствената си столица.

Блокираха пътищата, но бяха започнали току-що и още беше възможно да се заобиколят блокадите. Таня подкара Мерцедеса бързо и като рискуваше на заледените завои се насочи към улица „Ян Олбрахт“ в западната част на града. Паркира пред блока на Стас. Знаеше адреса, но никога не беше идвала тук. Стас все казваше, че жилището му е като казарма.

Изтича вътре. Отне й няколко минути да намери апартамента. Заблъска по вратата с надеждата той да си е у дома, макар да се боеше от много по-вероятното — че е някъде по улиците с войската.

Вратата отвори една жена.

Таня потресено мълчеше. Да не би Стас да имаше и друга приятелка?

Жената беше руса и хубава, облечена в розова найлонова нощница. Тя втрещено погледна лицето на Таня.

— Ранена сте!

В коридора зад нея Таня видя малка червена триколка. Жената не беше приятелка на Стас. Тя му беше съпруга и двамата имаха дете.

Вината я жегна като ток. През цялото време тя беше отнемала Стас от семейството му. А той я беше лъгал.

С усилие върна мислите си към сегашното извънредно положение.

— Трябва да говоря с полковник Павлак. Спешно е.

Жената чу руския акцент и поведението й се промени на мига. Тя ядно изгледа Таня и рече:

— А, значи ти си руската курва.

Явно Стас не беше успял да опази любовната си афера в пълна тайна от своята съпруга. Таня искаше да обясни, че не е знаела, че той е женен, но не беше сега моментът.