Прагът на вечността [bg]

Телефонът на бюрото на Таня звънна и тя отговори.

— Таня Дворкина.

Един смътно познат глас каза:

— Написали сте статия за измрелите крави във Владимир.

Таня въздъхна.

— Да, написах и вече ме смъмриха. Кой се обажда?

— Аз съм секретарят по земеделието. Казвам се Михаил Горбачов. Интервюирахте ме през седемдесет и шеста.

— Така беше.

Таня прецени, че и Горбачов ще я нахока като Опоткин.

— Обадих се да Ви поздравя за отличния анализ — каза Горбачов.

Таня се удиви.

— Аз… ъъ… Благодаря, другарю.

— От жизнено значение е да прекратим тази неефективност в нашите стопанства.

— Хм, другарю секретар, имате ли нещо против да кажете това на моя главен редактор? Тъкмо обсъждаме статията и той говори за опровержение.

— Опровержение? Глупости. Дайте го на телефона.

Таня се ухили и каза на Опоткин:

— Секретарят Горбачов иска да говори с теб.

Опоткин първо не й повярва. Взе телефона и попита:

— С кого говоря, моля?

Оттам нататък само слушаше и от време на време казваше „Да, другарю“.

Най-после затвори телефона. Отдалечи се, без да каже нищо на Таня.

С дълбоко задоволство тя смачка опровержението и го изхвърли в кошчето.

Отиде в дома на Василий, без да знае какво да очаква. Надяваше се той да не я покани в харема си. За всеки случай беше облякла отблъскващи сиви шевиотени панталони и развлечен сив пуловер, та да не го насърчава. Въпреки това установи, че очаква вечерта с нетърпение.

Василий отвори. Беше със син пуловер и бяла риза, видимо нови. Таня го целуна по бузата и после го огледа изучаващо. Косата му беше вече сива, но си оставаше чуплива и гъста. И на петдесет Василий беше изправен и строен.

Той отвори бутилка грузинско шампанско и сервира мезета — препечен хляб с яйчена салата и домат, и хайвер, и краставички. Таня се питаше кой ги е приготвил. Беше му по силите да накара някоя от приятелките си.

Апартаментът беше уютен, пълен с книги и картини. Василий имаше и касетофон. Вече беше заможен, дори и без богатствата от авторските права в чужбина, които не можеше да получи.

Той поиска да узнае всичко за Полша. Как Кремъл беше разгромил Солидарност, без да нахлува в страната? Защо Ярузелски предаде полския народ? Не допускаше, че апартаментът му се подслушва, но пусна касета с музика на Чайковски за всеки случай.

Таня му каза, че Солидарност не е мъртва, а е в нелегалност. Много от мъжете, арестувани по законите на военното положение, още бяха в затвора, но сексистката тайна милиция не беше успяла да оцени важната роля на жените. Почти всички организаторки бяха още на свобода, включително Данута, която беше арестувана и после пусната. Отново работеше тайно — издаваше нелегални вестници и памфлети и възстановяваше контактите.