Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Кучи син! — просъска тя. — Пусни Шейн! Той няма нищо общо!

— Така ли?

Това дори не бе истински въпрос, а по-скоро категоричен отговор. По лицето на Оливър, за разлика от човешкото, не остана следа след плесницата, а тя бе доста силна. Изглеждаше така, сякаш изобщо не е усетил удара.

— Седни, Ева, докато ти разкажа подробности от доста жалкия ти живот.

Тя не седна. Оливър сложи ръка на гърдите й, точно на ключицата, и я бутна. Ева се просна на стола, като го гледаше яростно.

— Инспектор Хес — обърна се Оливър към него, — предлагам да обясниш на скъпата ми бивша служителка точно какво рискува, когато следващия път реши да ме докосне в изблика си на гняв. Или, като се замисля, когато изобщо ме докосне.

Хес се бе раздвижил, седна на стола до Ева и се наведе към нея. Той бързо и напрегнато й зашепна нещо, което Клеър не можа да долови. А Ева яростно поклати глава. Пот се стичаше от разрошената й коса и отстрани по лицето и отмиваше белия грим по пътя си.

— Така — продължи Оливър, щом Хес спря, а Ева вече седеше мирно. — Ние не сме невежи по отношение на техниката, Ева. А и телефонните услуги в района са наша собственост, особено мобилните оператори. Шейн е провел разговор от вашия дом с номер, който за наша голяма изненада, открихме, че принадлежи на телефон, който намерихме в приятеля му, господин Уолъс. — Оливър посочи към рокера. — Джипиесът е чудесно изобретение, между другото. Благодарни сме за усилената работа, която хората полагат, за да се следят един друг. Сега много по-лесно откриваме хората, отколкото в миналото.

— Шейн не е направил нищо — каза Клеър. — Моля те. Трябва да го пуснеш.

— Шейн бе открит на местопрестъплението — възрази Оливър. — При тялото на Брандън. И не мисля, че можем да твърдим, че не е бил замесен, ако е бил такъв приятел с господин Уолъс, че са си говорили по телефона.

— Не, той не…!

Оливър я зашлеви. Тя не видя как стана, просто почувства удара и пред очите й причерня. Цялото й тяло се разтърси от силното желание да отвърне на удара. Усещаше смъдящата следа от ръката му по бузата си като жигосване.

— Виждаш ли, Ева? — попита Оливър. — Око за око. Разбира се, моето тълкуване е доста по-различно от това в Светото писание.

Шейн крещеше въпреки превръзката и сега се съпротивляваше, но вампирите го притискаха на пода на колене без особени усилия. Очите на Ева бяха огромни и тъмни и Хес я притискаше на стола, докато тя се опитваше да нападне Оливър.

Недейте, помисли си Клеър обезумяла. Защото двамата й приятели току-що бяха казали на Оливър това, което искаше да знае: че ако я нарани, ще научи нещо от тях.

— Оливър — обади се Амели. Гласът й бе тих и внимателен. — Въпрос ли задаваш на децата? Или просто се забавляваш? Каза, че вече ти е известно, че момчето се е обадило на този мъж. Какво повече искаш да знаеш?

— Искам да знам къде е отишъл баща му — каза Оливър. — Един от тях знае.