Танцът на мъртвите момичета [bg]

Ева не отговори. Тя гледаше съсредоточено в гърдите му.

— Мисля, че ще постъпиш, както си решил — каза мрачно. — Както вие, вампирите, винаги постъпвате. Не си ме питал, но се радвам, че Брандън е мъртъв. И се радвам, че е страдал. Колкото и да е било, не е било достатъчно.

В този момент добрият Оливър изчезна. Просто… се изпари. Клеър усети само някакво движение, нищо повече, и после го видя да държи Ева за боядисаната черна коса и да я дърпа назад болезнено.

В погледа му нямаше нищо човешко. Освен ако не смятаме истинския бушуващ гняв за човешки.

— О! — прошепна той в ухото на Ева. — Благодаря ти за казаното. Вече не трябва да съм толкова внимателен.

Детектив Хес пристъпи напред със свити юмруци, Ричард Морел го спря.

— Спокойно, Джоу — каза той. — Всичко е под контрол.

На Клеър не й изглеждаше така. Тя дишаше твърде учестено, пак бе готова да припадне и виждаше как коленете на Ева се огъват. Надвисналата заплаха в стаята, тялото на масата — всичко бе направо потресаващо.

Бащата на Шейн го е направил. На Клеър й прилоша, ужаси се още повече при тази мисъл, защото сега не трябваше да я споделя с никого.

А знаеше, че ще питат.

Оливър прошепна във врата на Ева.

— Работиш в кафене — каза той. — В Студентския град, предполагам. Странно. Не ме питаха за препоръки.

— Пусни ме! — каза тихо Ева.

— О, не мога. Тогава ще ми е по-трудно да те нараня. — Оливър се усмихна, отвори уста и кучешките му зъби се показаха — смъртоносно остри, като на змия. Те всъщност не приличаха на зъби, по-скоро бяха като излъскана кост и изглеждаха много здрави.

Той близна Ева по врата, точно там, където се усещаше пулсът й.

— О, Боже! — прошепна тя. — Моля те, недей! Моля ви, не му позволявайте!

— Задай въпрос на момичето, Оливър. Нямаме време за твоите любими занимания — нареди кметът Морел с отегчен глас, сякаш това му пречеше да върши нещо по-важно. Той огледа ноктите си и ги отри в сакото си. — Хайде да продължим по-делово.

Амели не казваше и не правеше нищо.

— Аз имам закрила — каза Ева. — Нищо не можеш да ми сториш. — Не звучеше обаче особено уверена и Клеър погледна към Амели, която седеше на предния ред и наблюдаваше внимателно сцената, сякаш бе представление в нейна чест. Изражението й бе любезно, но хладно.

Моля те, помогни, помисли си Клеър. Бледите златисти вежди на Амели леко се повдигнаха. Чуваш ли ме?

Дори да чуваше, Амели не даде знак. Седеше си спокойна като Буда.

— Нека просто кажем, че Амели и аз имаме договорка по този въпрос — каза Оливър. — И Ева, скъпа, тази договорка предвижда, че мога да използвам всякакви методи, когато преследвам хора, нарушили реда. Независимо от закрилата. Независимо от кого е осигурена тази закрила. А сега мисля, че трябва да си поговорим за тези, които нахлуха в дома ви.

— В дома ни… какво? — Ева се мъчеше да не го гледа в очите, но той бе толкова близо, че бе почти невъзможно да избегнеш погледа му. — Не знам кои бяха.