Когато дойде паякът [bg]

— Сложи си палтото, миличка — посъветва Миси дъщеря си. — Да не настинеш.

Рони изквича радостно, докато прегръщаше вуйчо си. После излетя навън.

— Сега пък какво си й купил? — попита Миси заговорнически. — Прекаляваш вече.

Марти сви рамене, като че ли не можеше да си спомни. С всички останали Миси се държеше като хората. Напомняше на Гари за родната му майка. Дори приличаше на нея. Но беше забелязал, че единствено присъствието на брат й я правеше неузнаваема. Дори започваше да възприема ужасните навици на Марти и интонацията му.

— Слушайте, деца — приближи се към тях Марти. — Имаме малък проблем. Разрешим, защото го улавяме навреме. Трябва да се справим. Големи хора сме, нали?

Миси веднага застана нащрек.

— Какво има, Марти? Какъв е проблемът?

Марти Казаджан придоби много загрижен и притеснен вид. Гари го беше виждал хиляди пъти да използва същата физиономия пред клиенти. Особено когато се отнасяше за неплатени сметки или се налагаше да уволни някого.

— Гар? — погледна го той за помощ. — Искаш ли да кажеш нещо?

Гари сви рамене. Като че ли не знаеше за какво става дума. „Майната ти идиот такъв — помисли си той. — Оправяй се сам този път“.

И усети как отвътре в него се надига усмивка. Искаше да я потисне, но не успя и тя разцъфна на лицето му. Моментът беше възхитителен. Да те спипат също си има своя чар. Може би щеше да научи нещо от това усещане.

— Извинявай, но не мисля, че е смешно — поклати Марти глава. — Наистина, Гари.

— Нито пък аз — отвърна Гари със странен глас, който прозвуча по момчешки пискливо, сякаш не беше негов.

Миси го погледна особено.

— Какво става? — попита тя. — Ще ми обясните ли?

Гари погледна жена си. Хвана го яд и на нея. Тя беше част от капана и го знаеше.

— Това тримесечие продажбите ми хич ги няма — рече Гари и вдигна рамене. — За това ли става дума, Марти?

Марти се намръщи и погледна надолу към скъпите си нови ботуши.

— Не е само това, Гари. Всъщност ти не си продал нищо. И което е далеч по-лошо, взел си три хиляди и триста долара аванс. На червено си, Гари. На минус. Не искам да говоря повече, защото знам, че после ще съжалявам. Честно. Не знам как да нарека тази ситуация. Много ми е трудно. Притеснено ми е. Много съжалявам, Миси.

Миси закри лицето си с две ръце и заплака. Отначало тихо, защото се опитваше да се сдържи, но постепенно започна високо да хлипа. В очите на брат й се появиха сълзи.

— Ето това не исках. Съжалявам, сестричке. — Марти протегна ръка, за да я успокои.

— Добре съм — отдръпна се Миси от брат си и загледа Гари през малката кухненска маса. Очите й се свиха и потъмняха.

— Къде си бил през тези месеци, Гари? Какво си правил? О, Гари, Гари, понякога ми се струва, че изобщо не те познавам. Кажи нещо. Моля те, кажи нещо, Гари.