![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
Явно Фишър реши, че съм достатъчно безобиден, и си тръгна преди мен. След като той си тръгна, попитах госпожа Итра дали мога да хвърля едно око на принадлежностите на мъжа й.
— Имате късмет, че нещата на Джим са тук — отвърна тя. — Няма да ви казвам колко пъти съм си мислела да ги дам на местните благотворители. Обаче ги преместих в стаята за гости.
Последвах я до стаята. След това тя ме остави сам. Всичко бе подредено и аз останах с впечатлението, че именно по този начин са живели Сюзън и Джеймс Итра, преди убийствата и последвалият хаос да им разбият живота. Мебелировката бе странна смесица от светло дърво и много по-тъмни антики. Масата, сложена до едната стена, бе покрита с модели на оръдия, танкове и войници от различни войни. До моделите имаше заключена витрина с различни пистолети вътре. Всички имаха етикети.
1860 г. Армейски револвер „Колт“, 44-ти калибър, 8-инчова цев.
Пушка „Спрингфийлд“, използвана във войните срещу индианците. Има оригинален щик и кожен ремък.
Пушка „Марлин“, около 1893, само с черен барут.
Отворих гардероба. Дрехите на лейтенант Итра бяха подредени според употребата им — цивилни и военни. Продължих нататък, обследвайки различните отделения.
Ровех из едно от чекмеджетата, когато се натъкнах на сламената кукла.
Стомахът ми се преобърна. Онази злокобна кукла, която намерихме в дома на Елис Купър, беше същата. Абсолютно същата… ако и двете са били купени от едно и също място. От един и същи човек? Убиеца?
След малко, в друго отделение на гардероба, намерих и втренченото око без клепач. Сякаш ме наблюдаваше внимателно. Будно, без да издава собствените си отвратителни тайни.
Поех дълбоко дъх, излязох навън и помолих госпожа Итра да дойде в стаята. Показах й сламената кукла и всевиждащото око. Тя поклати глава и се закле, че никога не е виждала тези неща в къщата си. Очите й издаваха недоумението и страха й.
— Кой е влизал в къщата ми? Сигурна съм, че тази кукла не беше тук, когато местех нещата на Джим. Абсолютно съм сигурна. Кой е сложил тези ужасни неща в къщата ми, детектив Крос?
Тя ми позволи да взема куклата и окото. Не искаше да ги вижда повече и аз не можех да я виня.
49.
През това време следствието вървеше и на друг фронт. Джон Сампсън слезе с черния си мъркюри кугар от шосе 35 и се насочи към океана. Пойнт Плезънт, Бей Хед и Мантолокинг бяха свързани помежду си крайморски общини и тъй като в момента беше октомври, бяха относително пусти.
Той спря на Ийст авеню и реши да се поразтъпче малко след пътуването от Вашингтон.
— Божичко, какъв плаж! — промърмори Сампсън под сурдинка, когато стигна по тротоара до дюните.
Морето беше само на тридесетина метра от него.
Денят бе идеален. Някъде малко над двайсет градуса, слънчево и безоблачно небе, невероятно свеж и чист въздух. Стори му се, че денят е по-хубав дори от тези през лятото, когато тук е претъпкано от летуващи, задръстващи и плажовете, и трите малки градчета с присъствието и колите си.
Гледката, разкрила се пред него, му хареса много. Тихото и спокойно крайморско градче му подейства отпускащо. Трудно бе да обясни защо, но последните няколко дни работа в полицейското управление му се бяха сторили по-трудни и отвратителни от всякога. Умът му бе почти непрекъснато зает с мисълта за смъртта на Елис Купър, с убийството му. Главата му се пръскаше от мисли. Тук това обаче престана, и то изведнъж. Усети, че може да види и чуе неща с необичайна яснота.
Въпреки това си каза, че е по-добре да се захваща за работа. Беше почти три и половина, а той бе обещал да се види с Били Хюстън в нейната къща. Съпругът на госпожа Хюстън бе обвинен в убийството на друг военен в близката база Форт Монмът. Лицето на жертвата било боядисано в бяло и синьо.
Хайде на работа, каза си той, отваряйки външната врата и тръгвайки по посипаната с мидени черупки пътечка към голямата дървена къща. Крайморската вила и околността бяха твърде прекрасни, за да бъдат истина. Той дори хареса и надписа: Намерения рай.
Госпожа Хюстън сигурно бе гледала отнякъде, защото, още щом кракът му стъпи на стълбите, вратата се отвори и тя излезе да го посрещне.
Тя бе дребна афроамериканка и много по-привлекателна, отколкото бе очаквал. Не съвсем като кинозвезда, но в нея имаше нещо, което моментално привличаше вниманието и го задържаше. Бе облечена в торбести къси панталонки и черна тениска. Бе боса.