Четири слепи мишки [bg]

— И вие наистина вярвате, че главен сержант Елис Купър е бил невинен? — попита той, като свърших.

Кимнах.

— Да, точно така. Смятаме, че е бил накиснат, че му приписват нещо, което не е извършил. Но все още не знаем причината за това. Не знаем защо и не знаем кой.

Сампсън имаше въпрос:

— Двамата с Елис Купър виждали ли сте се, докато сте били на служба?

Тейт поклати глава.

— Никога не съм служил в Браг. Не си спомням сержант Купър и от ’Нам… Не, не съм го виждал.

Опитах се да не го насилвам. Рийс Тейт бе праволинеен и се придържаше към официалностите, затова гледах да поддържам разговора колкото е възможно по-спокоен.

— Преподобни Тейт, ние отговорихме на вашите въпроси. А сега защо и вие не отговорите на няколко от нашите? Ако сте невинен, ние сме тук, за да ви помогнем да се измъкнете от тази бъркотия. Ще ви изслушаме и ще внимаваме.

Преди да започне да говори, той се замисли.

— Сержант Купър… Признали са го за виновен, предполагам. В затвора ли е? Бих искал да говоря с него.

Погледнах към Сампсън, после отново върнах погледа си върху Рийс.

— Неотдавна сержант Купър беше екзекутиран в Северна Каролина. Мъртъв е.

Тейт бавно склони глава.

— Боже мой, Господи боже мой! Аз просто си взех една седмица, дадох си малко почивка. Обичам да ходя и да лагерувам сред природата. Това ми е останало от службата ми в армията, но на мен ми бе приятно. Едно време в Грийнсбъороу бях и скаут. Смешно ми се струва малко, като се имат предвид обстоятелствата. — Оставих го да говори. Скаутът в него искаше — изпитваше нужда — да изкара това на бял свят. — От четири години съм разведен. Ходенето сред природата ми е единственият почтен начин да избягам, да се разтоваря. В годината си вземам две седмици, плюс някой и друг ден, когато успея.

— Някой знаеше ли за запланувания ви поход по Апалачкия маршрут?

— Всички от нашата църква. Някои приятели и съседи. Това не беше никаква тайна. И защо трябва да бъде?

— А бившата ви съпруга знаеше ли? — попита го Сампсън.

Тейт помисли малко, после поклати глава.

— Ние с нея много-много не общуваме. Мога, освен това да ви кажа, че веднъж — преди да се разведем — я набих. Може би тя ме е предизвикала, но факт е, че я ударих. Това си е моя грешка. Няма никакво извинение мъж да удари жена.

— А да ни кажете за вчера? — върнах го аз на темата. — Разкажете ни всичко, което можете да си спомните.

За десет минути Тейт успя да ни разходи по всички подробности от вчерашния ден. Каза ни, че се събудил около седем часа и видял, че има мъгла. Не бързал да поеме по маршрута, затова си направил закуска в бивака и хапнал. Някъде около осем и половина тръгнал и през този ден покрил доста голяма отсечка. По пътя задминал две семейства и някаква по-възрастна двойка. Предния ден видял една майка с две дъщери и се надявал да ги стигне, но не могъл. И накрая си направил бивак някъде около седем.