Ако има кръв [bg]

Автор: Кинг Стивен Эдвин
Год: 2020
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 978-954-655-998-2
Переводчик: Катя Перчинкова
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Перейти на страницу:

Марти мина през арката, но спря и се обърна.

— Чарлз Кранц означава нещо — заяви той. — Сигурен съм.

— Може и да имате право — каза Сам и дръпна от лулата, — но забавянето във въртенето на земята… няма по-важно от това, приятелю.

Главната улица на квартал Харвест Ейкърс представляваше елегантна обрамчена с дървета парабола, от която се разклоняваха по-малки улици. Уличните лампи, които на Марти му приличаха на лампите от илюстрираните романи на Дикенс, се бяха включили и хвърляха бледо сияние. Когато стигна до Фърн Лейн, където живееше Фелиша, зърна момиченце с ролкови кънки да взима завоя елегантно. Облечено беше с широки червени къси панталони и тениска без ръкави с някакъв лик, може би на рок звезда или рапър. Марти предположи, че детето е на десет или единайсет години, и видът му страшно го разведри. Момиченце на ролкови кънки: едва ли имаше по-нормална гледка в този ненормален ден. В тази ненормална година.

— Здрасти — поздрави я той.

— Здрасти — отвърна тя, но се завъртя ловко на кънките, може би готова да избяга, ако Марти се окажеше някой от онези извратени типове, за които майка ѝ несъмнено я беше предупреждавала.

— Отивам да видя бившата си жена — обясни той, без да помръдва от мястото си. — Фелиша Андерсън. Но може и отново да е Гордън. Това е моминското ѝ име. Живее на Фърн Лейн № 19.

Момиченцето направи ловък пирует, движение, при което Марти би се проснал по задник.

— А, да, май съм ви виждала. Със синята тойота, нали?

— Да, същият.

— Защо идвате да я видите, след като ви е бивша жена?

— Още я харесвам.

— Не се ли карате?

— Карахме се. Но откакто се разведохме, се разбираме по-добре.

— Госпожица Гордън понякога ни черпи с джинджифилови бисквити. Мен и братчето ми Рони. Аз предпочитам

„Орео“, но…

— Но са бисквити и се ронят, какво да ги правиш, нали? — рече Марти.

— Не, джинджифиловите не се ронят. Поне докато не ги схрус…

В този миг уличните лампи угаснаха и главната улица се превърна в лагуна от сенки. Къщите също потънаха в мрак. До момента в града токът беше спирал три пъти, веднъж за цели осемнайсет часа, но в крайна сметка отново идваше. Марти не беше сигурен, че този път електрозахранването ще бъде възстановено. Може би, но имаше чувството, че електричеството, което той (и всички останали) беше приемал за даденост цял живот, май си е отишло също като интернета.

— Да му се не види — каза момиченцето.

— По-добре се прибирай — каза Марти. — Без уличното осветление е твърде тъмно за каране на кънки.

— Господине? Нещата ще се оправят ли?

Макар да нямаше собствени, Марти преподаваше на деца от двайсет години и смяташе, че макар да трябва да започнеш да им казваш истината, щом станат на шестнайсет, добронамерената лъжа често е най-правилният подход, когато са още малки като това момиченце.

— Разбира се.

Той проследи с поглед треперещия ѝ пръст към къщата на ъгъла на Фърн Лейн. На притъмнелия прозорец над малката морава се беше появило лице. Изтъкано беше от сияещи бели линии и сенки като дух на спиритически сеанс. Усмихнато кръгло лице. Очила с черни рамки. Химикалка в ръка. Над него: ЧАРЛЗ КРАНЦ. Отдолу: 39 СТРАХОТНИ ГОДИНИ! БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЪК!

— Навсякъде е — промълви момиченцето.

Имаше право. Чък Кранц плуваше по предните прозорци на всички къщи на Фърн Лейн. Марти се обърна и видя дъга от лицата на Кранц да се простира назад по главната улица. Десетки ликове на Чък, може би стотици. Хиляди, ако този феномен се наблюдаваше из целия град.

— Прибирай се — каза Марти вече без усмивка. — Тичай вкъщи при мама и татко, миличка. Хайде, бързо.

Тя потегли; кънките трополяха по тротоара, а косата ѝ се развяваше назад. Марти виждаше червените ѝ панталони, докато не се стопиха в сгъстяващия се мрак.

Той тръгна бързо в същата посока като момиченцето под погледа на усмихнатия Чарлз — Чък — Кранц, който го гледаше от всички прозорци. Чък с бялата риза и черната вратовръзка. Сякаш го наблюдаваше орда от клонирани призраци. Радваше се, че няма луна; ами ако лицето на Чък се беше появило и върху нея? Как щеше да реагира тогава?

Отказа се да върви при № 13. Измина тичешком останалата част от пътя до малката къщичка на Фелиша, взе на спринт алеята и почука на вратата. Зачака, внезапно убеден, че тя е още в болницата, може би на двойно дежурство, но тогава чу стъпките ѝ. Вратата се отвори. Тя държеше свещ. Пламъкът осветяваше отдолу уплашеното ѝ лице.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?