Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 165
Перейти на страницу:

— Почивам си малко — каза той. — Ходих до центъра да видя дупката и направих няколко снимки с телефона. Мислех си, че някой от местните телевизионни канали ще прояви интерес, но изглежда всички са спрели да излъчват. Въртят само снимки на онзи Кранц.

— Да — каза Марти. — Накъдето и да се обърнеш, виждаш само Чък. Случайно да имате представа кой…

— Никаква. Попитах поне двайсет души. Никой не знае. Нашият човек Кранц, изглежда, е митичната фигура на Апокалипсиса.

Марти се разсмя.

— Накъде отивате, господине?

— Към Харвест Ейкърс. Хубаво местенце е. Спокойно. — Той бръкна в джоба си, извади пликче тютюн и започна да пълни лулата.

— И аз натам съм тръгнал. Бившата ми жена живее там.

Може да вървим заедно.

Възрастният господин стана с болезнена гримаса.

— Стига да не бързате. — Вдигна лулата и дръпна от нея. — Артрит. Пия хапчета, но колкото повече ме сковава артритът, толкова по-малко ми помагат хапчетата.

— Кофти — каза Марти. — Вие задайте темпото.

Старецът го зададе. Темпото беше бавно. Мъжът се казваше Самюъл Ярбру, собственик и главен агент в погребално бюро „Ярбру“.

— Но истинският ми интерес е метеорологията — каза той.

— Мечтаех да казвам прогнозата за времето по телевизията, когато бях млад и зелен, може би дори по някой от големите канали, но всички те явно предпочитат млади жени с… — Той сви шепи и ги постави пред гърдите си. — Все пак продължавам да се интересувам, чета научните списания и мога да ви разкажа удивителни неща. Ако искате да ги чуете.

— Да, разбира се.

Стигнаха до автобусна спирка. На облегалката на пейката беше изписано: ЧАРЛЗ — ЧЪК — КРАНЦ 39 СТРАХОТНИ ГОДИНИ! БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЪК!

Сам Ярбру седна и потупа мястото до себе си. Марти седна. Димът от лулата на стареца влизаше в очите му, но той не възразяваше. Мирисът беше приятен.

— Нали знаете как си мислим, че в денонощието има двайсет и четири часа? — попита Ярбру.

— И в седмицата има седем дни. Всички знаят това, дори малките деца.

— Е, значи всички грешат. В един звезден ден имаше двайсет и три часа и петдесет и шест минути. И някоя и друга секунда.

— „Имаше“ ли?

— Точно така. Въз основа на изчисленията ми, които ви уверявам, мога да докажа, сега в едно денонощие има двайсет и четири часа и две минути. Според вас какво означава това, господин Андерсън?

Марти се замисли.

— Нима твърдите, че въртенето на Земята се е забавило?

— Именно. — Ярбру извади лулата от устата си и посочи към хората, които минаваха по тротоара. Свечеряваше се и потокът минувачи започваше да оредява. — Обзалагам се, че много от тях си мислят, че многобройните бедствия, които ни сполитат, се коренят единствено в начина, по който съсипахме природата. Не е вярно. Пръв ще призная, че се отнесохме с майката земя — да, тя е наша обща майка — ужасно, издевателствахме над нея, направо я изнасилихме, но сме нищожни в сравнение с големия часовник на вселената. Нищожни. Не, това, което се случва, е много по-мащабно от съсипването на природата.

— Може Чък Кранц да е виновен — каза Марти. Ярбру го погледна изненадано и се разсмя.

— Пак до него стигаме, а? Чък Кранц излиза в пенсия и цялото население на Земята, да не говорим за самата Земя, се пенсионира с него. Това ли е вашата хипотеза?

— Все нещо трябва да обвиним — отвърна с усмивка Марти.

— Или някого.

Сам Ярбру стана, хвана се за кръста, протегна се и направи болезнена гримаса.

— Прощавайте, господин Спок, но изказването ви е нелогично. Предполагам, че трийсет и девет години са доста дълго време според човешките стандарти — почти половин живот, — но последната ледникова епоха е била доста преди това. Да не говорим за епохата на динозаврите. Е, вдигаме ли гълъбите?

Вдигнаха гълъбите и тръгнаха бавно с издължени пред себе си сенки. Марти се смъмри наум задето беше проспал най-хубавата част от един прекрасен ден. Ярбру се движеше все по-бавно. Когато най-накрая стигнаха до каменната арка, която бележеше входа към Харвест Ейкърс, старият погребален агент отново седна.

— Мисля да погледам залеза, докато артритът ме поотпусне. Ще се присъедините ли?

Марти поклати глава.

— Трябва да вървя.

— Да видите бившата — каза Ярбру. — Разбирам. Приятно ми беше да си поговорим, господин Андерсън.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)