Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 163
Перейти на страницу:

— За какво е камерата в това помещение?

Старшият сви рамене.

— Защото тук държим дребните пари, предполагам.

Седна в очукания кабинетен стол с увити със сива монтажна лепенка облегалки и зашари по клавиатурата под монитора, докато увеличи картината от мертеците до пълен екран. След това превъртя назад записа. Устройството беше цифрово, но отпреди няколко години и твърде разстроено, за да може ясно да се различи нещо при превъртането.

Спря го. На екрана сандъкът лежеше точно там, където трябваше да бъде, в края на разтоварения багаж.

— Ето го — каза Еф.

Служителят кимна.

— Добре. Да видим тогава къде е отишъл.

Старшият пусна записа напред. Вървеше по-бавно от превъртането, но все пак доста бързо. Светлината в хангара помръкна със затъмнението, а когато огря отново, сандъкът го нямаше.

— Стоп, стоп — вдигна ръка Еф. — Върни назад.

Старшият върна малко назад и отново натисна бутона „play“. Този път цифрите долу показаха, че образът се върти по-бавно от преди.

Хангарът помръкна и изведнъж сандъкът изчезна отново.

— Какво по…? — изпъшка старшият и натисна „пауза“.

— Върнете съвсем малко назад — помоли Еф.

Старшият го направи, след което го пусна в реално време. Хангарът потъмня, все още осветен от вътрешното работно осветление. Сандъкът си беше там. После изчезна.

— Леле… — Беше дежурният.

Старшият натисна паузата на видеото. Той също беше изумен.

— Има дупка — каза Еф. — Отрязано е.

— Не е отрязано. Видяхте цифрите на хронометъра.

— Тогава върнете малко. Още малко… точно тук… сега отново. Старшият го пусна отново.

И сандъкът изчезна отново.

— Факир — изръмжа старшият.

Еф се озърна към Нора.

— Не просто изчезна — каза дежурният. Посочи другия багаж наблизо. — Всичко друго си остава същото. Без да трепне.

— Върнете го пак — заинати се Еф. — Моля.

Старшият превъртя и пусна отново. Сандъкът отново изчезна.

— Чакай — промълви Еф. Беше забелязал нещо. — Върни назад — бавно.

Старшият се подчини, пусна отново.

— Ето го.

— Божичко — възкликна старшият и едва не подскочи от разнебитения си стол. — Видях го!

— Видяхте какво? — попита Нора в един глас с дежурния служител.

Старшият вече се беше увлякъл и превърташе записа няколко стъпки назад.

— Ето… — каза Еф, подготвяйки го. — Ето… — Старшият задържа ръката си над клавиатурата като състезател в игрално шоу, очакващ да натисне бутона за отговор. — … ето.

Сандъкът беше изчезнал отново. Нора се наведе към екрана.

— Какво?

Еф посочи встрани на екрана.

— Точно там.

Съвсем видимо, на широкия десен ръб на картината висеше размазано черно петно.

— Нещо изригва покрай камерата — каза Еф.

— Горе в мертеците? Какво, птица ли?

— Адски голямо е за птица — отвърна ѝ Еф.

Дежурният се наведе до тях.

— Засенчване е. Сянка.

— Добре. — Еф се изправи. — Сянка от какво?

Дежурният се отдръпна.

— Можем ли да върнем кадър по кадър?

Старшият опита. Сандъкът изчезна от пода… почти едновременно с появата на петното в мертеците.

— Най-доброто, което мога на тази машина.

— Можете ли да увеличите образа? — попита Еф.

Старшият завъртя очи с досада.

— Това тук не ви е епизод от „От местопрестъплението“. Разполагам само с тая шибана радио бракма.

— Значи, няма го. — Нора се обърна към Еф. Другите двама с нищо повече не можеха да помогнат. — Но защо… и как?

Еф се потърка по тила.

— Пръстта от сандъка… трябва да е била същата като бучката, която намерихме току-що. Което означава, че…

Нора го прекъсна:

— Формулираме хипотеза, че от багажния трюм някой се е качил в горната зона за отдих на екипажа?

Еф си спомни чувството, което го беше обзело, докато стоеше в кабината с мъртвите пилоти — точно преди да открие, че Редфърн все още е жив. Усещането за някакво присъствие. Нещо близо.

Придърпа Нора встрани от другите двама.

— И е белязал пътя си с онова… оная мацаница от биологична материя в пътническата кабина.

Нора погледна през рамо към екрана със смътното черно петно в мертеците.

— Мисля, че някой се криеше в онзи отсек, когато влязохме първия път в самолета — каза Еф.

— Добре… — Замълча, докато го осмисли. — Но тогава… къде е сега?

— Където е онзи сандък — отвърна Еф.

Гюс

Гюс закрачи небрежно по платното с коли в ниския покрит паркинг до летище „Кенеди“. Резките писъци на протрити гуми, завиващи на изходните рампи, ехтяха като в лудница. Извади картончето от джоба на ризата си и провери отново номера на сектора, изписан с друг почерк. Огледа се също така, за да се увери, че няма никой наблизо.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)