![Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/8/lyubov-na-kolela-bg-download.jpg)
Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — Беки наблегна на думата, — трябва. Очевидно ние сме една от водещите новини, така че ще се наложи да изтърпим светлините на прожекторите. Предлагам просто да разкажем нашата приказка — това е игра на думи, разбира се, и да оставим целия ад зад себе си, за да може животът ни да се върне в нормалното си русло. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Моите момчета не могат да си позволят лицата им да залеят всички заглавни страници. По дяволите, ти сама видя колко дълъг път бяха принудени да изберат, за да гарантират сложността на маршрута ни така, че никой никога да не бъде в състояние да проследи нашето движение. Можеш ли да си ги представиш ухилени пред камерите на репортерите? Няма начин. — Тя поклати глава. — Трябва да ми помогнеш да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че тази история ще заглъхне бързо и безболезнено.
— Нямам нищо против. По начало бих предпочела изобщо да не отварям дума за това, но… ъ-ъ, твоите момчета? — Ив вдигна вежди, чудейки се дали приятелката й осъзнава колко собственически бе прозвучала.
— Какво?
— Ти ги нарече твоите момчета. — Младата жена подчерта последните две думи.
— Да. Някак си мисля за тях… като за мои, разбираш ли?
Не, не разбираше. Ив не можеше да си представи да живее ден след ден с куп грубияни като Франк Найт и Били Райхарт.
— Те са ми като братя — добави Беки.
Аха!
— И Франк, ъъъ, Шефа? И той ли е един от братята ти?
Беки преглътна тежко и заби поглед в мръсните си болнични обувки. Започна да ги изучава, сякаш бяха направени от най-интересната материя на света.
— Чувствам много неща, що се отнася до Франк Найт — призна най-накрая тя. — Но сестринската обич не е сред тях.
Дам, точно както Ив подозираше.
Поглеждайки отново към огромния мъж, тя се намръщи, преди да обвие утешително ръка около раменете на своята приятелка.
Много се страхуваше, че Беки е затънала в доста големи неприятности, що се отнасяше до Франк Найт.
Франк погледна към Ейнджъл и Бил, които крачеха напред-назад по дока, и опита да си спомни какво точно се бе случило долу в студения, стерилен лазарет на Патън.
Всичко му бе като в мъгла.
Всичко, освен целувката.
Спомняше си тази целувка много, много ясно.
Въпреки че съзнанието му бе замаяно от силните болкоуспокояващи, той достатъчно добре осъзнаваше, че последното нещо, което би трябвало да направи, е да придърпа сладките й устни към своите.
Знаеше това, но не бе в състояние да се въздържи.
И тогава тя го целуна в отговор, и тази целувка беше много по-… умопомрачителна, отколкото някога си бе представял. Хладните й пръсти докоснаха лицето му, меките й гърди се притиснаха върху неговите, копринено нежният й горещ език се преплете с неговия и той осъзна, че прави точно това, което винаги се бе клел никога да не прави, но… просто не бе в състояние да се въздържи.
След това тя се отдръпна и стаята изведнъж потъна в черен мрак.
Следващото нещо, което си спомняше, бе лекарят, наведен над него, разтърсвайки го да го събуди, след което му зададе куп безсмислени въпроси.
Когато ефектът от лекарствата изчезна, той си помисли, че всичко е било сън, но после, след като хеликоптерът се вдигна от палубата на самолетоносача и младата жена не смееше да го погледне, разбра, че това е било повече от още една от неговите много, много реални фантазии, в които той и тя и най-близката хоризонтална повърхност играеха главна роля.
Мамка му! Беше такъв задник!
За пореден път крадешком погледна към Беки, когато изведнъж Ейнджъл се появи зад гърба му.
— Тя не е толкова издръжлива, колкото опитва да се покаже пред всички — прошепна дрезгаво бившият агент на Мосад.
— Знам.
— Ти не си подходящия мъж за нея.
Франк се обърна и се вгледа в спокойното, непроницаемо лице на израелеца.
Толкова ли бе очевидно?
— Какво знаеш за това?
— Знам как изглежда един мъж, обладан от страст и знам, че обектът на страстта на този мъж едва ли ще се поздрави с… да кажем, щастлив край.
— Майната ти, Ейнджъл! — изръмжа той, необяснимо защо бесен.
Разбира се, трябваше да признае, макар да бе очевидно, че гневът му не бе насочен към Ейнджъл.
Не. Това би било твърде лесно, а той не беше лесен човек. Той беше честен. А истината се заключаваше в това, че той бе дяволски бесен на себе си, защото всяка дума, излязла от устата на Ейнджъл, беше абсолютно вярна.