Машината на пространството [The Space Machine - bg]

— Нямаме избор. Но въпросът е не какво ще правим ние, а какво ще правят с нас.

— Имаш пред вид, че сме в опасност?

— Вероятно… щом разберат, че сме от друг свят. И в края на краищата какво би се случило с човек, пристигнал на Земята от някой друг свят?

— Нямам представа — отвърнах аз.

— Следователно не можем да знаем какво ни очаква тук. Нека се надяваме на най-доброто и че въпреки примитивността на тукашните нрави с нас ще се отнесат добре. Нямам ни най-малко желание да прекарам остатъка от живота си като животно.

— Аз също. Но нима има такава възможност или, макар вероятност?

— Видяхме какво е отношението към робите. Ако ни вземат за някои от онези нещастници, тогава като нищо ще ни пратят да работим.

— Но нали вече ни взеха за двама от надзирателите — напомних й аз. — Някаква подробност в дрехите или във вида ни придвижиха нещата в наша полза.

— Въпреки това трябва да сме внимателни. Не можем да предвидим какво ни очаква тук.

Въпреки решителността в думите ни не бяхме в състояние да вземем съдбата си в свои ръце, защото освен множеството проблеми, които стояха пред нас за решаване, след дните, прекарани в пустинята, бяхме раздърпани, уморени и гладни. Убеден бях, че Амелия не се чувства по-добре от мен, а аз бях на края на силите си. И тя, и аз преглъщахме думите си, но независимо от доброто си желание да скрием един от друг тревогата, осъзнаването на истината за реалното ни местоположение се оказа окончателен удар върху самочувствието ни.

До нас достигаше шумът от подреждането на робите, свалени от влака, а отчетливият пукот на електрическите палки неприятно напомняше за несигурното положение, в което се намирахме.