![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— А задали ли сте си въпроса защо през последните десет години не е разследван никой от големите играчи във Вегас? — все така спокойно продължи тя. — Нямам предвид големите мафиотски процеси, които са отдавна забравени. Ние с вас прекрасно знаем какво става там, но въпреки това, както сам казахте, Министерството на правосъдието се занимава с вас, а не с големите риби във Вегас. — Тя замълча. — Знам, че мъж като вас с ум в главата си не вярва, че късметът няма край. — Тя постави визитната си картичка на масата. — Обадете се, когато пожелаете. Хората от нашия бизнес са на ненормирано работно време. — Обърна се към горилите, все още струпани около Лио, и хладно добави: — Благодаря, господа, няма нужда да ни изпращате.
Багър изчака вратата да се затвори зад двамата неочаквани посетители и дрезгаво нареди:
— Проследете ги!
19
Скочиха в първото свободно такси, като Анабел седна така, че да има максимална видимост на платното зад тях.
— Там ли са? — попита с дрезгав шепот Лио.
— Че къде другаде?
— В един момент реших, че онези мутри ще ме изхвърлят през прозореца! — оплака се той. — Защо винаги става така, че ти играеш доброто ченге, а на мен оставяш ролята на лошото?
— Защото тази роля ти се удава много добре.
— Тоя тип е истински кошмар, същият като едно време! — потръпна Лио. — Видя ли го как счупи ореха с една ръка?
— Голяма работа! Това е банален номер от лош гангстерски филм.
Таксито ги свали пред хотела. Вместо да се насочи към централния вход, Анабел се обърна, прекоси уличното платно и почука на прозорчето на спрелия до тротоара хамър.
— Кажете на мистър Багър, че съм в стая 1412 — подметна тя на здравеняка, който смъкна стъклото. — Предайте му и тази визитка, ако случайно е изхвърлил предишната.
Върна се при Лио и двамата се прибраха в хотела. Минута по-късно Тони се обади по телефона и докладва, че е заел позиция. Анабел му бе купила един от най-скъпите бинокли на пазара и го бе изпратила да наеме стая в хотела срещу „Помпей“, избирайки етаж на едно ниво с кабинета на Багър.
След още десет минути дойде обаждането, което очакваше. Анабел направи знак на Лио, заел позиция пред прозореца. Той извади мобилния си телефон и изпрати кратък есемес на Тони.
Тя протегна ръка към слушалката и махна с другата към Лио.
— Хайде, хайде!
Телефонът продължаваше да звъни. Пет, шест, седем пъти.
На деветия сигнал Лио получи потвърдителен есемес и тя светкавично вдигна слушалката.
— Ало?
— Как успя да засечеш момчетата ми толкова бързо? — недоволно изръмжа собственикът на казиното.
— Когато става въпрос за наблюдение, моят работодател е ненадминат, мистър Багър. Всичко е въпрос на активи и неограничени средства. — Излишно беше да му казва, че е очаквала, че ще ги следят, и ги е видяла през задното стъкло на таксито. При предварителното наблюдение беше установила, че всичките горили на Багър се придвижват с жълти хамъри, които лесно можеха да се засекат.
— Искаш да кажеш, че съм под наблюдение? — заплашително изръмжа онзи.
— Всички сме под наблюдение, мистър Багър. Не бива да си мислите, че правите изключение.
— Стига с това мистър Багър! Откъде знаеш толкова много за номерата, които се въртят из казината? Започвам да подозирам, че поддържаш тесни контакти със света на измамниците.
— Не ги засякох аз. Днес в казиното действаха три наши екипа, получили задачата да открият повод за срещата ми с вас. Членовете на тези екипи са истинските експерти по измамите. Ние само предадохме събраната информация на съответните шефове на зали.
— Добре, засега ще оставим нещата така. Какво точно искаш?
— Мисля, че по време на срещата ни бях ясна…
— Да, да! — нетърпеливо я прекъсна Багър. — Чух това, което каза! Искам да разбера какво означава то!
— Не мога да го обсъждам по телефона! В АН… — направи нарочна пауза и ловко подмени думите си. — Стационарните телефони не са особено сигурни.
— Искаше да кажеш АНС, нали? — налапа въдицата Багър. — Предупреждавам те, че знам всичко за шпионите!
— При цялото ми уважение трябва да кажа, че никой не знае всичко за АНС, включително и НЦОЗ — отвърна Анабел, нарочно включвайки едно от малко известните съкращения, съответстващо на „Национален център за оценка на заплахите“.
Отсреща й отвърна мълчание.
— Там ли сте?
— Тук съм, къде ще ходя! — троснато отвърна Багър.
— Искате ли да се срещнем в кабинета ви?
— Не, няма смисъл. Аз… Всъщност вече напускам града.
— Не го напускате, защото сте зад бюрото си — хладно отвърна Анабел, пускайки в ход информацията, която Тони бе успял да предаде на Лио.