![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
И в този случай колебанието на шефа на залата не продължи дълго. Само след няколко секунди в залата се появи човек с ръчна камера.
Пет минути по-късно смаяните мошеници бяха арестувани от полицията, а след още десет Лио и Анабел бяха поканени в просторен кабинет, в който бабичките с пенсионни чекове в ръце никога нямаше да бъдат поканени.
Джери Багър стана от мястото си зад огромното бюро, пъхна ръце в джобовете си и тръгна към тях. На загорялата му шия висеше тежък златен ланец, а около китките му проблясваха масивни гривни.
— Моля за извинение, че не ви благодарих за спестените няколко бона — дрезгаво каза той със силен бруклински акцент. — Космите на врата ми щръкват в мига, в който някой вземе, че ми направи услуга. В щръкнало положение ми харесва само едно нещо и то се крие в панталоните ми!
В кабинета имаше още шестима мъже, всички с широки рамене и скъпи костюми, които не се нуждаеха от подплънки. Скръстили ръце на гърдите си, те гледаха безстрастно.
— Не го направихме като услуга, а за да получим възможност да ви видим — направи крачка напред Анабел.
— Добре, видяхте ме — разпери ръце Багър. — А сега какво?
— Имаме предложение.
— Ето, започва се — театрално въздъхна Багър и извъртя очи към тавана. После седна на близкото кожено канапе, взе един орех от купата на масичката и го счупи с една ръка. — Сега вероятно ще обещаете да ми спечелите един тон пари, въпреки че имам доста повече от тон. — Той изяде ореховата ядка.
— Точно така. Но в хода на този процес ще помогнете и на родината си.
— Родината? — изръмжа Багър. — Имате предвид държавата, която търси начин да ми щракне белезниците, макар че се занимавам с абсолютно законен бизнес?
— Това може да се промени.
— Аха, значи сте от федералните! — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Момчета, повикайте охраната! Федерални ченгета на територията на казиното!
Горилите се изхилиха като по команда.
Анабел седна на канапето до Багър и спокойно му подаде визитната си картичка.
— Памела Янг, „Интърнашънъл Мениджмънт Лимитед“ — прочете на глас той, после небрежно й я подхвърли обратно. — Нищо не ми говори. Но момчетата твърдят, че сте доста вътре в нещата. На това ли ви учат в академията? Между другото, изобщо не вярвам, че сте федерални…
— Колко превърташ дневно, приятел? — погледна го с леко пренебрежение Лио. — Трийсет, четирийсет милиона? Съгласно закона ти си длъжен да държиш един минимален резерв, но какво правиш с останалите? Отговори на този въпрос, ако обичаш.
Собственикът на казиното го погледна с нескрито изумление.
— Тапицирам си къщата с мангизи, задник! — гневно отсече той, после се обърна към горилите и процеди: — Разкарайте оттук тоя дръвник!
Двамина моментално грабнаха Лио под мишниците и краката му се отлепиха от пода.
— Какво ще кажете за десет процента възвращаемост? — попита Анабел.
— Ще кажа, че ми вони! — отсече Багър, стана от канапето и се насочи към бюрото.
— Имам предвид десет процента на всеки два дни — добави Анабел и това го закова насред път. — Какво ще кажете за това!
— Ще кажа, че е прекалено хубаво, за да бъде вярно.
Багър взе от бюрото един метален жетон на стойност 0 долара и небрежно й го подхвърли.
— Иди да се позабавляваш — снизходително каза той. — Няма нужда да ми благодариш, приеми го като божи дар. И на излизане гледай да не си удариш хубавото дупе във вратата… — Направи знак на хората си да пуснат Лио и небрежно се облегна.
— Помислете върху предложението, мистър Багър — спокойно каза Анабел. — Утре отново ще дойдем, за да чуем окончателния ви отговор. Имам правомощия да ви питам два пъти. Ако и тогава отхвърлите офертата, Чичо Сам ще я предложи на някой от вашите конкуренти тук, на крайбрежната ивица.
— Желая ви успех.
— Във Вегас се получи, няма начин да не стане и тук — тихо, но твърдо подхвърли тя.
— Да, бе — изгледа я презрително Багър. — Много бих искал да си дръпна от това, което си пушила, преди да дойдеш при мен!
— Хазартът престана да бъде печеливш бизнес още преди пет години, мистър Багър — изгледа го хладно Анабел. — Но как тогава колегите ви от Вегас продължават да строят казина и хотели за милиарди долари? Да не би да печатат пари? — Направи пауза и тихо добави: — Но го правят, нали? Като едновременно с това помагат и на родината си.
Облегнат в креслото, Багър слушаше и мълчеше. За пръв път от началото на разговора в очите му припламна някакъв интерес.
За момента това беше всичко, от което се нуждаеше Анабел.