Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Марго чакаше. Щеше да отговори накрая — ако, разбира се, Менцес й дадеше възможност.
Менцес се усмихна ведро на изпълнения с възмущение куратор.
— За протокола: Джордж, аз бих отбелязал, че времето няма нищо общо с д-р Грийн — то е резултат от полученото от индианците Тано писмо, което бе инспирирано от твоята собствена рекламна кампания за шоуто.
— Да, но трябва ли тя да публикува статията си? — Аштън разсече въздуха с един лист. — Би могла поне да изчака да закрием шоуто! Това ще създаде истински кошмар в рекламата!
— Ние не сме в рекламния бизнес — каза Менцес благо. Марго му хвърли признателен поглед. Беше очаквала подкрепата му, но това беше повече от подкрепа.
— Рекламата е реалност! Не можем просто да седим в кулата си от слонова кост и да игнорираме общественото мнение, нали? Опитвам се да открия шоу при направо ужасни условия и наистина не мога да проумея такъв удар — не и от д-р Грийн и съвсем определено не от теб, Хюго!
Той седна, дишайки тежко. Менцес произнесе тихо:
— Благодаря за мнението ти, Джордж.
Аштън кимна отсечено.
Патриша Уонг, младши изследовател в текстилния отдел, се изправи.
— Проблемът ми изглежда прост. Музеят е придобил маските по неетичен начин, незаконно. Марго показва това ясно в статията си. Тано молят да им ги върнем обратно. Ако ние като музей претендираме да сме етични, би трябвало да ги върнем веднага. При цялото ми уважение, не съм съгласна с д-р Аштън. Да задържим маските за шоуто и да ги показваме пред цял свят, а след това да ги върнем, признавайки, че е неправилно да са у нас — това би изглеждало лицемерно или в най-добрия случай — опортюнистично.
— Чакай, чакай — намеси се друг куратор.
— Благодаря ви, д-р Уонг — каза Менцес, докато жената сядаше на мястото си.
Сега се изправи Нора Кели, висока и стройна, и отметна кестенявата си коса от челото. Тя огледа всички присъстващи спокойно и самоуверено. Марго почувства надигащо се раздразнение.
— Пред нас стоят два въпроса — започна тя. Говореше тихо и разумно. — И първият е дали Марго има правото да публикува статията. Аз мисля, че всички сме съгласни, че редакционната независимост на „Музеология“ трябва да бъде запазена, дори на някои от нас да не им харесва изразеното мнение.
Последва одобрителен шепот, само Аштън бе скръстил ръце и сумтеше силно.
— И аз съм една от тези, които не са съгласни с тази статия.
Започва се, помисли си Марго.
— Това е нещо повече от въпрос на собственост. Искам да кажа, на кого принадлежи Микеланджеловият Давид? Щеше ли да е допустимо италианците да го разтрошат, за да направят мраморни плочки за баня? Ами ако египтяните бяха решили да заравнят Голямата пирамида, за да направят там паркинг? Тяхна ли е тя? Или пък гърците… ако пожелаеха да продадат Партенона на някое казино в Лае Вегас, прави ли щяха да бъдат?
Тя направи пауза.
— Отговорът на тези въпроси е „не“. Тези неща принадлежат на цялото човечество. Те са най-висшият израз на човешкия дух и тяхната ценност надхвърля въпроса за собствеността. Така стоят нещата и с Великите маски на Кива. Да, музеят ги е придобил незаконно. Но те са толкова изключителни, толкова важни и така великолепни, че не могат да бъдат върнати на индианците, за да изчезнат завинаги в тъмнината на кивата. Затова казвам ясно: публикувайте статията. Нека има дискусии. Но, за бога, не връщайте маските. — Тя отново млъкна за миг, после благодари и седна на мястото си.
Марго усети, че по лицето й плъзва червенина. Колкото и да не й се искаше да признае, Нора Кели беше страхотна.
Менцес се огледа, но явно никой повече не искаше да се намесва. Той се обърна към Марго:
— Нещо да добавиш? Сега е времето да говориш.
Тя скочи бързо.
— Да Бих искала да опровергая д-р Кели.
— Заповядай.
— Д-р Кели много удобно пропусна един критичен пункт: маските са религиозни предмети, за разлика от всичко онова, на което се позова.
Нора побърза да се изправи.
— Да не би Партенонът да не е храм? Давид не е ли библейски персонаж? Хеопсовата пирамида не е ли свещена гробница?
— За бога, сега те не са религиозни обекти. Вече никой не отива в Партенона, за да принася в жертва овни!
— Именно. Тези обекти са надхвърлили своята първична ограничена функция. Сега те принадлежат на всички нас, независимо от религията. Така стои въпросът и с Великите маски на Кива. Тано може и да са ги създали с религиозна цел, но сега те са собственост на света.