Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
— Нима фортът е заплашен от някаква опасност? — попита с нескривано любопитство индусът.
— Не мога да ви отговоря на този въпрос. Пленниците излязоха, за да се приготвят, и след малко се върнаха, стегнати за път.
— Ще ви изпратя до брега — каза капитан Морланд, — искам да съм сигурен, че тук няма да ви се случи нищо лошо.
Челото на Яниш потъмня.
„Покорно благодаря на съдбата. Ще трябва да взема със себе си и офицерчето, а може би и половината гарнизон! — мярна се тревожна мисъл в главата му. — Ще стане цяла история … Е, добре! Измъквали сме се винаги досега, ще се измъкнем и този път,“
Всички излязоха в крепостния двор.
Като видяха капитана, пиратите така уставно отдадоха чест, че смаяха с изкуството си и Яниш.
— Чудесно! — каза капитан Морланд, като изгледа с опитно око мнимите сипаи, — Е, да вървим, господа!
Яниш вървеше мълчаливо, но от време на време се споглеждаше с ТремалНаик и лекичко го смушкваше, за да го предпази от някоя проява на непредпазливост. А когато капитан Морланд и Дарма изостанаха с няколко крачки назад, Яниш успя да му прошепне:
— Бъди нащрек!
— Ах, как рискуваш, Яниш! — отговори ТремалНаик.
— Риск? Нима ние можем да живеем, ако не слагаме постоянно живота си на карта? Преди да ви освободим, не можем да започнем военни действия. Тихо! Ето и брега.
Яниш се приближи до Самбилонг, който вървеше напред, и му прошепна нещо.
— Добре! — отвърна той. — Ще бъде изпълнено!
— Приготви лодката! — изкомандува Яниш. Докато четирима пирати изпълняваха тази заповед, останалите незабелязано се струпаха около ТремалНаик, Дарма и капитана.
— Е, довиждане, капитане! — каза Яниш. — Пожелавам ви всичко най-хубаво!
Едва капитан Морланд протегна ръка, за да се ръкува с Португалеца, и той го сграбчи, а Самбилонг му помогна да го свалят на земята.
— Злодеи! — извика попадналият в клопка. Но вече беше завързан здраво.
— Какво означава всичко това? Защо ме нападате? Кои сте вие? — закрещя Морланд към Яниш.
Той свали шапка и отвърна:
— Имам честта да ви поздравя от името на своя приятел Тигъра на Малайзия. Казвам се Яниш ди Гомера.
Учудването на моряка беше толкова голямо, че в продължение на доста време той не успя да каже нито дума.
— Какво смятате да правите с мен? — попита накрая през зъби.
— Исках само да ви се представя, но се страхувах, че ще вдигнете тревога и ще попречите на работата ми. След малко ще бъдете свободен и ще можете да се върнете във форта.
— Ще се разкайвате за това великодушие — каза капитан Морланд със заплашителен тон, — от утре започвам безпощадна война с вас,
— Надявам се да срещнете в наше лице достойни противници. Но до скоро виждане, господин капитан — каза Яниш с дълбок поклон.
Отрядът се настани в лодката и отплува. Дарма остана на кърмата и не сваляше очи от брега.
Там в полумрака се виждаше все още една тъмна фигура.
Морланд стоеше неподвижен като каменно изваяние и непрекъснато гледаше след лодката.
Катерът очакваше Яниш под пълна пара.
— Машината е готова за отплаване. Пленниците се държаха отлично! — доложи Харвард: — Както виждам, и при вас всичко е минало отлично. Можем ли вече да потеглим?
— Разбира се — отговори Яниш, докато се прехвърляше на катера.
След като провериха отново пленниците за оръжие, те бяха отведени в лодката и последва команда за тръгване. Катерът бързо се понесе към „Владетелят на океана“.
Наложи се известно време да побродят из морето, защото параходът стоеше притихнал със загасени светлини. Най-накрая успяха да зърнат силуета му и Яниш извика:
— Сандокан! Тигрите на Момпрацем се връщат при теб. Приемай гостите!
Катерът намали ход и застана плътно до борда на парахода. Оттам спуснаха стълба.
СМЪРТНИЯТ БОЙ
Сандокан очакваше гостите си на площадката до спуснатата стълба заедно с изящната хубавица Сурама, бивша баядерка, освободена някога от Сандокан и Яниш от робство и унижение. Оттогава тя придружаваше навсякъде приятелите си и разделяше опасностите на бурния им и пълен с тревоги живот. Радостта на всички беше голяма.
— Хайде в каютата! — канеше Сандокан гостите си. — Толкова отдавна не сме се виждали, толкова много събития станаха през това време, че трябва да поговорим спокойно.
— Почакай, Сандокан! — спря го Яниш. — Разпореди се преди това да се движим бавно към втория ръкав на Редианг. Там има един доста опасен звяр и ако не му изрежем ноктите, преди да е готов за бой, може доста да ни попречи.