Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
През това време отрядът премина през подвижния мост и двойния ред стени, прекоси широкия крепостен двор и се приближи до голямо здание, украсено със стражева кула.
— Заповядайте, господин поручик. Капитанът е тук — каза водачът, — ще заповядате ли да наредя хората ви за почивка?
— Не. Нека останат на двора — отговори Яниш и след като направи на Самбилонг таен знак, влезе в зданието.
Като видяха Яниш в толкова странни дрехи — униформа на сипайски офицер, — ТремалНаик и Дарма изумени станаха от масата. Предупредителният поглед на Португалеца спря вика, който беше готов да се изтръгне от устите им.
За щастие капитан Морланд беше обърнат към новодошлите и не забеляза реакцията на пленниците.
Капитанът беше на около двадесет и пет години и можеше да нарече себе си красавец. Правилното му лице беше очертано от хубава черна брада, очите му блестяха.
— Откъде идвате? — попита той, като отвърна на поздрава на Яниш.
Говореше чист английски език. Погледът му любопитно шареше от главата до краката на Яниш.
— От губернатора на Когонг. Донесох хранителни припаси. Очаквахте ли ги, капитане?
— Да — отговори той, — разпоредих се да доставят провизии, защото тук нищо не може да се намери. Но не разбирам защо е било необходимо да изпращат и офицер. Достатъчни са няколко войници.
— Все пак на прости войници не могат да се доверят новините. Особено важните.
— Носите телеграми?
— Да.
— Вие сте комендант на гарнизона на Когонг?
— Тъй вярно.
— Англичанин ли сте?
— Не, испанец съм, но от много години съм на служба при раджата на Саравак,
— Слушам ви.
Яниш направи нерешително движение към ТремалНаик и Дарма, които все още стояха като вдървени и гледаха с нарастващо недоумение.
Морланд се усмихна, като забеляза движението на Яниш.
После се обърна към ТремалНаик и Дарма и им каза с изискана вежливост:
— Ще ми позволите ли да ви напусна за няколко минути?
„Та той се отнася към тях по-скоро като към гости, отколкото като към пленници“ — помисли си Яниш.
А зоркото му око забеляза, че погледът на Морланд беше устремен към младата девойка. Дарма наведе очи. Бузите и се покриха с руменина.
Капитанът отвори странична врата и въведе Яниш в елегантно подреден в източен стил кабинет.
— Тук никой няма да ни подслушва — каза той.
— Известно ли ви е, че тигрите на Момпрацем обявиха официално война на раджата на Саравак и на самата Англия? — попита Яниш.
— Да. Още вчера получих известие за това. Тези пирати трябва да са си изгубили ума.
— Грешите, сър Морланд. Сандокан започва войната добре въоръжен. Вчера на тридесет мили от Когонг са забелязали голям боен параход под флага на Тигъра на Малайзия.
Капитан Морланд подскочи:
— Как? Вече е тук?
— Да, както изглежда, насочва се към тези брегове.
— Но защо тук? Нима знаят, че съм спрял парахода си в устието на Редианг?
— Губернаторът на Когонг смята обратното, че са намислили да нападнат форт Макрае, за да освободят пленниците. Затова ме изпрати със задачата да ги отведа в Когонт. Съгласно нареждането му, ще използувам парния катер, който сега е в залива.
— Но на мен ми се струва, че пленниците ще бъдат по-надеждно пазени на моя параход,
— Позволете ми да не се съглася с вас. В случай на сражение, изходът на което ще е неясен, излагате пленниците на сериозна опасност. Затова губернаторът настоява да бъдат отведени в Когонг. Доколкото разбрах, това негово желание е споделено и от самия раджа. Необходимо е тези хора да се пазят, за да могат да послужат за въздействие върху Сандокан,
Капитан Морланд се замисли дълбоко. Той изглеждаше силно развълнуван.
Прекара нервно ръка по челото си и въздъхна тежко.
— Каприз на съдбата — промълви тихо, сякаш на себе си.
„Каква ли муха го е ухапала? — помисли си Яниш. — Изглежда, доста опасно го е ранил огънят от… очите на Дарма.“
— Какво решавате, капитане? — попита той.
— Налага се да ви предам пленниците — въздъхна капитан Морланд, — но ще можете ли да ги опазите?
— Отговарям с главата си, капитане.
— Щом е така, по-разумно ще е да вземете пленниците още сега, докато не се е разсъмнало. Катерът е на ваше разположение. До разсъмване ще успеете да се доберете до Когонг.
— А вие, капитане?
— Ще изляза в морето, за да си премеря силите с Тигъра на Малайзия.
— Ненавиждате ли го?
— Той е опитен пират, който трябва да бъде усмирен — уклончиво отвърна капитанът.
Двамата станаха от местата си. Капитан Морланд отвори вратата към съседната стая, където бяха ТремалНаик и Дарма.
— Пригответе се за отпътуване — каза капитан Морланд, като отправи към прекрасната девойка пълен със съжаление поглед, — получих нареждане да ви изпратя в Когонг.