Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Тя бе пощадена да види как клоните се огъват до пречупване. Не можеше да прозре в сърцата на тия, които я придружаваха. Същият закон, действал в нея — създавайки от високата, стройна девойка силна възрастна жена, а от възрастната жена — ъгловата, слаба, заприличала на вещица старица, с все по-рязко и по-рязко проявена индивидуалност, загубила вече всяка мекота, придобита от общуването със света, — същият закон, действал винаги, действаше и сега в семейството, над което тя бдеше като майка.
Видяла го бе младо, израстващо, видяла го бе могъщо и израснало и умря, преди старческите й очи да имат време и сили да видят по-нататък. Би се опитала — а, кой знае, може би и сполучила — да го поддържа младо и силно със старческите си пръсти, с треперещите си целувки… още мъничко поне; уви! И леля Ан дори не можеше да се бори с природата.
„Гордостта предшестваше падението!“ В съответствие с тази най-жестока от всички подигравки на природата Форсайтови се бяха събрали за последно гордо тържество преди своя упадък. Лицата им, в права линия отдясно и отляво, гледаха безучастно в земята, без да издават мислите си; само тук-там някой поглеждаше нагоре, сбърчил чело, сякаш бе видял по стените на параклиса непоносима гледка или бе чул нещо ужасно. А тихо повтаряните монотонни молитви с един и същи глас и общ фамилен тембър прозвучаха странно, промърморени сякаш набързо от едно-единствено лице.
След завършването на службата в параклиса опечалените се наредиха отново, за да придружат тялото до гроба. Край зиналата гробница застанаха облечени в черно мъже.
От високото свещено поле, където хиляди мъже и жени от висшата буржоазия спяха вечния си сън, Форсайтови загледаха надолу, отвъд редицата гробове. Там, ширнал се в далечината, беше безличният Лондон, опечален от загубата на една своя дъщеря, скърбящ заедно със своя любим род за неговата майка — хранителка. Стотици хиляди кули и къщи се мержелееха в огромна сива паяжина от имоти като богомолци, проснати по очи пред най-старата от целия форсайтовски род.
Няколко думи, няколко шепи пръст, ковчегът бе спуснат и леля Ан отмина в своя вечен покой.
Свидетели на това отминаване, петимата братя застанаха край гробницата с наведени побелели глави; искаха да се уверят, че Ан ще се чувства удобно там, дето отива.
После се отстраниха един от друг, сложиха шапките си и се обърнаха да видят новия надпис върху мрамора на семейната гробница:
Скоро може би ще потрябва надпис и за някой друг. Странна и непоносима мисъл, защото не бе им минавало през ум, че Форсайтови могат да умират. И всеки копнееше да се махне по-скоро от това мъчение, от тази церемония, напомняща непоносими неща… да се махне по-скоро, да се залови за работата си и да забрави.
А беше и студено — вятърът духаше по хълма и над гробовете като някаква бавна, разединяваща сила и ги шибаше с ледения си дъх. Те започнаха да се събират на групи и да се качват колкото се може по-бързо в чакащите карети.
Суидин каза, че ще отиде да обядва у Тимоти и предложи да отведе някого в своята кола. Да пътуваш със Суидин в малкия файтон не беше много приятно, затова никой не прие и той си отиде сам. Джеймс и Роджър го последваха веднага; те отиваха да обядват у Тимоти. Останалите постепенно се разпръснаха. Джолиън старши прибра в каретата си трима племенници — чувстваше нужда да гледа млади лица.
Соумс, който трябваше да уреди някои формалности в управлението на гробищата, тръгна пеша с Босини. Имаше да разговарят за много неща и, след като свършиха работата, отидоха в Хемпстед, обядваха заедно в Испанския ресторант и дълго разискваха практически подробности, свързани със строежа на къщата; после взеха трамвая до Мраморната арка45, откъдето Босини отиде на Станхоп Гейт, да види Джун.
45
Издигната на площада пред североизточния вход на Хайд парк.