Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
След малко и петимата отидоха при покойницата. Под чистия бял чаршаф бяха сложили юрган, защото леля Ан се нуждаеше от топлина повече от всеки друг път. Възглавниците бяха изнесени, гърбът и главата й се бяха изпънали, непреклонно прави, както през целия й живот; шапчицата, скрила темето й, стигаше до ушите; между нея и чаршафа, бяло почти като тях, лицето й бе обърнало към братята и сестрите своите затворени очи. В тоя пълен покой то изглеждаше по-властно от всеки друг път — само кости под леко набръчканата пергаментова кожа, четвъртита челюст и брадичка, скули, чело с хлътнали слепоочия, изваян нос, — крепост на непобедим дух, отстъпил пред смъртта, с обърнати нагоре незрящи очи, които сякаш се стремяха да върнат тоя дух, да възстановят опеката, току-що изоставена от него.
Суидин погледна само веднъж това лице и напусна стаята; видът му, каза по-късно той, му подействал много особено. Разлюля цялата къща, докато слезе, взе шапката си и се качи във файтона, без да даде някакво указание на кочияша. Откараха го у дома му, където седя цяла вечер в креслото си, без да мръдне.
Джолиън старши стоеше до краката на леглото, скръстил ръце до гърдите си. Само той от всички поменеше смъртта на майка им и, при все че гледаше Ан, мислеше за другата покойница. Ан беше вече стара, но смъртта бе дошла най-после и за нея… както за всички! Лицето му не мръдваше, погледът му идваше сякаш много отдалеч.
Леля Естер беше застанала до него. Не плачеше вече, сълзите бяха пресъхнали — природата й не допускаше по-нататъшно хабене на сили; тя кършеше ръце и гледаше ту към Ан, ту на друга страна, та дано се спаси някак от усилието да разбере какво се бе случило.
От всички братя и сестри най-голямо вълнение проявяваше Джеймс. Сълзите се лееха по успоредните бръчки на мършавото му лице; кому щеше да изказва отсега нататък своите грижи? Джули не ставаше за тая работа, Естер — още по-малко! Страдаше от смъртта на Ан много повече, отколкото би могъл да допусне; седмици щеше да бъде разстроен!
След някое време леля Естер се измъкна неусетно, а леля Джули започна да прави „каквото трябва“, като се блъсна два пъти в нещо. Събуден от своя унес в миналото, Джолиън старши я изгледа строго и излезе. До леглото остана само Джеймс. След като се огледа плахо, за да се увери, че няма да го видят, той преви дългата си снага, сложи една целувка на студеното чело, после побърза да напусне стаята. В хола срещна Смитър и започна да я разпитва за погребението; като разбра, че тя не знае още нищо, каза с огорчение, че, ако не вземат мерки, всичко може да се обърка. Най-добре ще е да съобщи на мистър Соумс — той знае какво да се прави в такива случаи; господарят й сигурно е съкрушен, ще трябва да се погрижат и за него; колкото до господарките, те не можеха да бъдат от полза… нямаха никаква съобразителност! Никак нямаше да бъде чудно, ако и те се разболеят. Най-добре е да повика лекар — за предпочитане е всичко да се предвиди навреме. Според него сестра му Ан не постъпваше разумно; ако бе повикала Бланк, и сега щеше да е жива. А пък Смитър да се отнася до Парк Лейн винаги, когато се нуждае от съвет. Каретата му беше, разбира се, на тяхно разположение за погребението. А дали имаха чашка бордо и бисквити?… Не беше закусил!
Дните преди погребението минаха спокойно. Отдавна се знаеше, разбира се, че леля Ан бе оставила малкия си имот на Тимоти. Така че нямаше повод за никакво вълнение. Соумс, единствен изпълнител на завещанието, се нагърби с всички подробности и в съответния срок изпрати последната покана до всички мъже в рода:
„Поканвате се да присъствате на погребението на мис Ан Форсайт, в гробището Гайгейт, на първи октомври по обяд. Колите ще чакат пред дома на Бейзуотър Роуд в 10,45. Умолявате се да не носите цветя.
R.S.V.P44“
Утрото настъпи студено, с високо, сиво лондонско небе; в десет и половина първата кола — на Джеймс — потегли. В нея бяха Джеймс и зет му Дарти, елегантен широкоплещест мъж в стегнат редингот, с жълто, възпълничко лице, грижливо засукани тъмни мустаци и онези неотразими следи от брада, които не се поддават и на най-старателното бръснене — белег за нещо неизкоренимо в личността на притежателите им, особено често срещан при спекулантите.
В качеството си на изпълнител на завещанието Соумс посрещаше гостите, защото Тимоти беше още на легло — щеше да стане след погребението. Леля Джули и Естер щяха да слязат също, след като всичко свърши, на обяда, приготвен за онези, които пожелаят да се върнат.
44
Répondez s’il vous plait (фр.) — Отговорете, ако обичате.