Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
В центъра за управление на Лабораторията за реактивни проучвания бе поставен голям червен цифров часовник, на който се изписваше времето до момента, когато „Викинг“ щеше да приключи с маневрата за смяна на орбитата и да се озове над Сидонийския регион. Оставаха по-малко от три часа до този момент.
Междувременно хората на Кинсейд бяха направили онова, което първоначално смятаха за невъзможно — да разгънат мачтата на „Наблюдател“ с прикачения на далечния й край видеостереоскоп и да я ориентират към Марс — макар и не постоянно, а само в дванадесет процента от времето, тъй като станцията продължаваше да се върти около оста си. Все пак този процент постепенно нарастваше благодарение на усилията на инженерите да стабилизират полета на „Наблюдател“ и същевременно да синхронизират работата на видеостереоскопа с въртенето на модула. С известен късмет и още малко време инженерите се надяваха да постигнат пълноценно наблюдение с видеостереоскопичния прибор към повърхността на Червената планета.
Един от големите стенни екрани в предната част на залата показваше бавно местещо се изображение от видеостереоскопа — виждаше се Лицето, наблюдавано под доста остър ъгъл, и разположената в основата му пирамида. Всеки път, когато поглеждаше към него, Лари Кинсейд усещаше по гърба му да преминават студени тръпки. Мисълта, че там долу съществуваха следи от цивилизация, която още преди хилядолетия бе пътувала свободно между звездите, го караше да се чувства дребен и незначителен.
Тъкмо сверяваше новопостъпилите данни от авиоинженерите, следящи за движението на „Наблюдател“, когато вниманието му неочаквано бе привлечено от вълнение и шум в предната част на залата.
Още щом вдигна глава, той веднага разбра причината за суматохата. Грамадната пирамида в основата на Сидонийските руини, се разтваряше. Четирите й стени бавно се раздалечаваха като разцъфващо под лъчите на Слънцето цвете, а вътре се очертаваше черен правоъгълник.
Кинсейд познаваше добре размерите на пирамидата и остана дълбоко впечатлен от мащабите на конструкцията, която би била в състояние да осигури подобна маневра. Той се наклони напред, завладян от любопитство. След още пет минути стените заеха вертикално положение, ограждайки черния квадрат. Всички в залата бяха замрели с погледи, вперени в екрана, където събитието се предаваше на живо от милиони километри.
Внезапно в горния край на всяка от стените на пирамидата се появи ослепителна светлина. Тя продължаваше да се засилва, обхващайки ръбовете на пирамидата, а страните й започнаха да се снижават към повърхността на планината. След още петнадесет минути и четири завъртания на видеостереоскопа стените най-сетне легнаха хоризонтално на земята. Яркото сияние, което отразяваха, почти заслепяваше наблюдателите.
— Какво, по дяволите, е това? — попита някой в залата.
Кинсейд се досещаше за отговора, колкото и невероятен да му се струваше — най-вече заради размерите на конструкцията.
— Слънчеви колектори — произнесе той.
Подобни колектори се използваха при всички космически сонди и орбитални станции и Кинсейд бе добре запознат с възможностите им за приложение. Той извади джобния си калкулатор и се зае чевръсто да пресмята.
— Исусе Христе! — прошепна смутено, когато на екранчето блесна окончателният резултат. Колектор с подобни размери би осигурявал достатъчно енергия, за да бъде захранен град с големината на Ню Йорк, а Кинсейд подозираше, че енергоприемниците на пришълците притежаваха далеч по-висок коефициент на полезно действие от техните.
— Интересно за какво ли е нужна толкова много енергия? — попита той, но никой в залата не го чу. Той погледна отново към екрана и забеляза мъничка светла точка в центъра на черния квадрат, точно под мястото, където се бяха събирали върховете на стените на пирамидата.
— Не можем ли да получаваме по-детайлно изображение?
— Не — поклати глава един от операторите.
— Интересува ме какво е онова вътре в пирамидата.
— Трябва да почакаме, докато се приближи „Викинг“. Той ще ни даде по-близък план.
Не им оставаше друго, освен да се заредят с търпение.
Дънкан държеше малка бележка, която току-що й бе донесъл куриер от флотския комуникационен център на острова.
— Имаме разрешение за пътуване до Китай — обяви тя. — Сега вече можем лично да проверим какво има в онази гробница.
— От кого е разрешението? — попита Търкот.
— Не зная — от някакво Национално управление, с гриф СТ-8.