Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
И той щеше да се намрази.
Без да каже нищо, той свали покривката на леглото, изтегна се на чаршафа и й протегна ръка. Без капка колебание тя легна до него и се гушна в тялото му, използвайки рамото му вместо възглавница.
Една алчна топка желание се бе свила ниско в корема му. После Тейт отпусна ръка на гърдите му и желанието се уталожи до тъпа болка. Той обърна лице към ухаещата й на дъжд коса и откри една смущаваща смесица от утеха и страдание.
В безопасност, приспана от доверието, тя затвори очи.
— Всичко ще се оправи. Знам, че ще се оправи. Обичам те, Матю.
И се предаде на съня с готовността на дете. Матю се заслуша в дъжда и зачака утрото.
Акулата се стрелна през водата като хлъзгав сив куршум, с оголени зъби и жадна за кръв. Водата се вихреше почервеняла, давеше я, докато се опитваше да избяга. Тя пищеше, отваряйки уста да поеме несъществуващия въздух. Челюстите се отвориха, противно широки. Сетне се затвориха върху нея, носейки болка, която бе прекалено мъчителна, за да се назове с някакво име.
Събуди се със замръзнал в гърлото вик. Сви се на топка, измъквайки се опипом от кошмара. „Намирам се в стаята на Матю — напомни си тя. — В безопасност е. Той е в безопасност.“
„И съм сама.“
Вдигна глава и видя мътната слънчева светлина, която тъкмо се сипваше по прозореца. Първата мисъл, която роди изпадналото й в паника съзнание, бе, че са съобщили на Матю, че Бък е починал, и че той се е върнал в болницата без нея. После осъзна, че онова, което бе взела за дъжд, всъщност е шумът от душа в банята.
Бурята беше свършила и Матю бе тук.
Тя въздъхна с облекчение и попипа разрошената си коса. Добре че не е бил в стаята по време на кошмара й. Вече му се бе струпало толкова много. Не би искала да добавя още. Щеше да бъде смела и да му даде нужната подкрепа.
Когато вратата на банята се отвори, Тейт вече бе нагласила усмивка на лицето си. Въпреки тревогите сърцето й прескочи, когато го видя — мокър от душа, с голи гърди и небрежно разкопчани дънки.
— Събуди ли се? — Матю пъхна палци в предните си джобове и се опита да не мисли за това как изглежда тя, седнала с увити около коленете ръце в средата на леглото. — Мислех, че ще поспиш повече.
— Наспах се. — Почувствала внезапно смущение, тя навлажни устните си. — Дъждът е спрял.
— Забелязах. — Точно както бе забелязал колко големи, меки и будни бяха станали очите й. — Мисля да се връщам в болницата.
— Двамата ще се върнем в болницата — поправи го тя. — Само да си взема един душ и да се преоблека. — Тя вече се измъкваше от леглото и посегна за ключа. — Мама каза, че до хотела имало кафене. След десет минути те чакам там.
— Тейт… — Той се поколеба, когато тя спря на вратата и се обърна към него. Какво можеше да каже? Как можеше да го каже? — Нищо. Десет минути.
След трийсет вече бяха в болницата. Рей и Марла едновременно станаха от пейката пред интензивното отделение, където бяха застъпили на смяна.
„Изглеждат… измачкани“ — помисли си Матю. Винаги го бе впечатлявал фактът, че независимо от обстоятелствата, семейство Бомон успяваха да изглеждат идеално спретнати и вчесани. Сега дрехите им висяха измачкани. Лицето на Рей бе засенчено от наболата през нощта брада. През всичките седмици, в които бяха работили заедно, той никога не бе виждал Рей необръснат. По причина, която не бе в състояние да определи, този дребен факт завладя вниманието му. Рей не се беше обръснал.
— Не ни казват много — започна Рей. — Освен че е прекарал спокойно нощта.
— Позволяват ни да влезем при него за няколко минути на всеки час. — Марла хвана ръката на Матю и я стисна. — Можа ли да поспиш, миличък?
— Аха. — Матю прочисти гърлото си. „Не си е сресала косата — помисли си глупаво той. — Рей не се е обръснал, Марла не си е сресала косата.“ — Искам и двамата да знаете колко високо оценявам…
— Обиждаш ни! — Марла съзнателно вложи упрек в гласа си. — Матю Ласитър, този учтив тон и тези учтиви думи запази за непознати, на които се чувстваш задължен. Не за приятели, които те обичат.
Не познаваше никой друг, който да е способен да го засрами и развълнува едновременно.
— Исках да кажа, че се радвам, задето сте тук.
— Според мен цветът му е по-добър. — Рей преметна ръка през раменете на жена си и я притисна кратко и топло. — Нали, Марла?
— Прав си. Сестрата каза, че доктор Фарж скоро щял да мине при него.
— Ние с Матю поемаме оттук нататък. Вие двамата заминавайте да закусите и да поспите малко.
Рей се вгледа в лицето на дъщеря си, прецени, че отново е във форма, и кимна.
— Точно това ще направим. Обадете се в хотела, ако има някаква промяна. В противен случай ще се върнем по обяд.