Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Една блондинка със слънчеви очила, слушалки и миниатюрно долнище на бански костюм се бе излегнала на мек тапициран шезлонг.
Тейт се отправи към нея с маршова стъпка, сграбчи я за рамото и я раздруса яко.
— Кой е главният тук?
— Qu’est-que c’est?5 — Блондинката се прозина широко, смъкна на носа си очилата с огромни стъкла и огледа Тейт с отегчените си сини очи. — Qui le diable es-tu?6
— Коя, по дяволите, си ти? — ядно изстреля в отговор Тейт на отличен френски. — И какво точно си мислиш, че правиш с моя кораб?
Блондинката сви сметановите си рамене и свали слушалките от главата си.
— Американка — раздразнено установи тя на лош английски. — Вие американците сте толкова досадни. Allez. Дръпни се. Цялата ме измокри.
— След минута ще се молиш само да съм те измокрила, Фифи.
— Ивет. — С развеселена котешка усмивка блондинката извади дълга кафява цигара от пакета до лакътя си и я запали с тънка златна запалка. — О, какъв шум! — Тя се протегна и още повече заприлича на котка. — Цял ден и половината нощ.
Тейт стисна зъби. Шумът, от който се оплакваше Ивет, идваше от компресора, задвижващ смукача.
— Имаме разрешително за „Санта Маргерит“. Вие нямате право да я разработвате.
— Маргерит? C’est qui, cette7 Маргерит? — Тя издуха ароматна струйка дим. — Аз съм единствената жена тук. — Тя вдигна вежда и измери Тейт от глава до пети. — Единствената — повтори тя. После погледът й се измести към нещо зад Тейт и се оживи. — Mon cher8, имаме си компания.
— Виждам.
Тейт се обърна и видя един строен мъж в идеално изгладени светлобежови риза и панталон и раирана вратовръзка в убити пастелни тонове. Върху косата му с цвят на калай се мъдреше елегантно килната панамена шапка. Злато проблясваше закачливо на фона на потъмнялата му от слънцето кожа по врата и китката. Лицето му, гладко като на момче, светеше от здраве и добро настроение. Дългият тесен нос, изписаните посребрени вежди и тънките извити устни го правеха поразително красив. В бистрите му сини очи проблясваше интерес.
Първото впечатление на Тейт говореше за пари и добро възпитание. Той се усмихна и протегна ръка толкова очарователно, че тя едва не я пое, преди да си спомни защо е тук.
— Това вашата яхта ли е?
— Всъщност да. Добре дошла на борда на „Триумф“. Твърде рядко ни посещават водни нимфи. Андре! — извика той. Гласът му бе с едва доловим европейски акцент. — Донеси кърпа за дамата. Тя е доста мокра.
— Не ви искам кърпата, по дяволите! Искам да извадите гмуркачите си. Онзи кораб е мой.
— Така ли? Колко странно. Защо не седнете, госпожице…
— Няма да сядам, крадлив пират такъв!
Той примигна, но усмивката му не трепна дори за миг.
— Изглежда, ме бъркате с някой друг. Убеден съм, че можем да разрешим това малко недоразумение като цивилизовани хора. А! — Той взе кърпата от униформения стюард. — Ще ни трябва шампанско, Андре. Три чаши.
— Нещата ще станат твърде нецивилизовани — предупреди го Тейт, — ако не изключите този компресор.
— Шумът наистина не улеснява разговора ни. — Той кимна на стюарда и седна. — Моля ви, седнете.
Колкото по-дълго й говореше с този спокоен, любезен глас, колкото повече се усмихваше с непринудената си очарователна усмивка, толкова по-глупава и недодялана се чувстваше Тейт. Реши да направи малък компромис с достойнството си и седна вдървено на един от шезлонгите. „Ще бъда хладна, логична, решителна и не по-малко учтива от него“ — зарече се тя.
— Взели сте лична собственост от яхтите ми — започна Тейт.
Той вдигна едната си вежда и извърна глава, оглеждайки „Морския дявол“.
— Това изстрадало нещо е ваше?
— Принадлежи на съдружниците ми — промърмори Тейт. Край „Триумф“ „Морския дявол“ приличаше на гемия за въглища втора ръка. — Известен брой неща липсват от „Морския дявол“ и „Приключение“. И…
— Мило мое момиче. — Той скръсти ръце и се усмихна благо. Квадратен диамант с размерите на голям зар й намигна от кутрето му. — Приличам ли ви на човек, който има нужда да краде?
Тя не каза нищо, докато стюардът отваряше шампанското, чиято тапа се отдели от гърлото на бутилката със силно екливо изпукване. Гласът й бе сладък като лекия бриз.
— Не крадат само онези, които имат нужда. На някои хора просто им харесва да го правят.
Очите му светнаха от задоволство.
— Не само привлекателна, но и умна. Впечатляващи качества за толкова млада дама.
Ивет измърмори нещо пренебрежително на френски, но той само се засмя и я потупа по ръката.
— Ma belle9, покрий се, моля те. Притесняваш гостенката ни.
Докато нацупената Ивет си слагаше символичното електриковосиньо горнище, той предложи на Тейт кристална чаша с шампанско. Преди да усети хитрата му маневра, тя вече беше обвила пръсти около изящното столче.