Бебето е мое

Джейн не искаше да прави нищо такова и трябваше да положи усилие да скрие слисването си.

- Животът е сложен. Трудно е да се даде такова обещание.

- Разбира се, че е трудно - сопна се бабата. - Да не си си мислила, че ще е лесно да бъдеш омъжена за този мъж?

- Не, но..

- Направи, каквото ти казах. Обещай ми, момиче.

Попаднала под прицела на тези пронизващи сини очи, Джейн

усети как волята й се изпарява и откри, че не е в състояние да откаже.

- Обещавам, че ще направя всичко по силите си.

- Да речем, че бива. - Ани отново затвори очи. Музиката продължаваше да изпълва къщурката, съпровождана от поскърцването на стола и хрипливото дишане на старицата. - Калвин, обещай ми, че ще се грижиш за Джейни Бонър, както трябва да го прави един мъж и че ще поставяш нейното добруване преди своето.

- О, Ани, след сума ти години в търсене на правилната жена, наистина ли мислиш, че няма да се грижа за нея, след като най-сетне съм я намерил?

Баба му отвори очи и кимна, без да забележи злобния поглед, който Кал хвърли на Джейн, нито това, че всъщност не беше обещал абсолютно нищо.

- Ако бях накарала майка ти и татко ти да сторят същото, Калвин, нещата за тях може би щяха да бъдат по-лесни, ала тогава не бях достатъчно умна.

- Това няма нищо общо с акъла ти, дърта лицемерке. Толкова си била щастлива, че дъщеря ти е успяла да улови един Бонър, че не ти е пукало за нищо друго.

Ани се нацупи и Джейн забеляза, че аленото червило се бе разтекло по бръчките около устните й.

- Родът Бонър винаги се е смятал за прекалено добър за такива като нас от рода Глайд, ама ние им показахме. Кръвта на Глайд тече силна и чиста във вените и на тримата ми внуци. Или поне у теб и Гейбриъл. Итън открай време си е женчо - повече Бонър, отколкото Глайд.

- Само защото Итън е проповедник, не означава, че е женчо. - Кал се изправи. - Трябва да вървим, но не си мисли, че съм забравил за стъпалото отвън. А сега казвай къде криеш проклетите цигари.

- Там, където няма да ги намериш.

- Така си мислиш ти. - Той се запъти към старомодното писалище до кухненската врата, издърпа най-долното чекмедже и извади цял стек с „Кемъл“. - Смятам да ги конфискувам.

- Просто искаш ти да ги изпушиш. - Тя се надигна от люлеещия се стол с голямо усилие. - Когато Калвин се върне, и ти да дойдеш, Джейни Бонър. Много имаш да учиш какво е да си женена за селянче.

- Тя работи върху много важен проект - каза Кал - и няма да има кой знае колко време за гостувания.

- Вярно ли е?

На Джейн й се стори, че за миг в очите на старата жена проблесна огорчение.

- Ще идвам винаги, когато поискаш.

- Добре.

Съпругът й стисна челюст и Джейн разбра, че го е ядосала.

- А сега вървете. - Ани ги побутна към вратата. - Искам да послушам Хари без всички тез приказки.

Кал отвори вратата и я задържа, за да може жена му да мине. Тъкмо стигнаха до колата, когато гласът на баба му ги спря.

- Джейни Бонър!