Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 111
Перейти на страницу:

— Добре, господин инспектор — отговори Джоел.

Той беше виждал механични коне и преди, разбира се. Бяха скъпи, но не и рядкост. Еквиликсът обаче не беше какъв да е пружинен механизъм. Изработен беше по най-новите механични технологии от Египтия и се твърдеше, че бил изключително интелигентен. Там работеше жена — гениален учен — която бе измислила нови начини да навива пружините, за да провежда енергия през хармоничните намотки.

Джоел погледна ясните стъклени очи на машината и можа да види как мъничките пружинки и роторчета се движат вътре и как миниатюрни лостчета мърдат нагоре и надолу като клавишите на пишеща машина и направляват функциите на сложния му механичен мозък.

— А коя е тази красива млада госпожица? — попита Хардинг. Тонът му беше любезен, но Джоел усети колебанието.

Красива? Толкова често го дразнеше, че забравяше колко привлекателна може да бъде, когато се усмихва. Както постъпваше в момента.

— Тя е ученичка на професор Фич — обясни Джоел.

— Госпожица…?

— Мънс — отговори тя.

Я чакай, мина през ума на Джоел. Мънс. Чувал съм това име наскоро. И то за някой, който не е Мелъди.

— Госпожице Мънс — откликна Хардинг и вдигна синята си шлемообразна шапка. После се обърна към Джоел. — Благодаря ти за идеята за родителите, Джоел. Трябва да обезопасим този кампус; наредих от този момент нататък да не се позволява на никой ученик да излиза вечерно време или през уикенда. Поисках подкрепления, за да направим мястото оперативна база и предна отбранителна линия!

Джоел кимна.

— Стори ми се, че няма да е добре родителите да започнат да бягат с децата си. Където и да отидат… извършителят може да ги последва.

— Съгласен — отвърна Хардинг.

Мелъди изгледа Джоел и очите ѝ се присвиха.

— Между другото, войнико — обърна се Хардинг към Джоел, — да си виждал русокоса жена, висока метър и седемдесет, с хваната на кок коса, на около тридесет и пет години, облечена в синя рокля? С остри черти и тясно лице?

— Видях я — отвърна Джоел. — Тя е майка на ученик ритматист.

Хардинг изсумтя.

— Не бих казал. Това е Елизабет Уорнър — репортер.

— Жена репортер? — запита Джоел.

— Че какво нередно има в това? — включи се намусено Мелъди.

— Нищо — бързо каза Джоел. — Просто… не съм чувал за такова нещо досега.

— Времената се менят — обясни Хардинг. — На бойното поле се сражават жени ритматисти и бас ловя, че иде ден, когато дори обикновените жени ще постъпват в армията. Жени или не, все тая — пресата е неприятел. Постигнат ли своето, целият остров ще изпадне в паника! Къде я видя, синко?

— Беше се запътила към кабинета на професор Фич.

— Поврага — изрече Хардинг и обърна коня. Джоел можеше да чуе как предавките и пружините вътре се движат.

— Следвай ме! — викна Хардинг.

Впусна се в галоп към ритматическия кампус.

— И за какво точно е всичко това? — попита Мелъди.

— Ъ… нищо.

Тя врътна поглед с театрално изражение на лицето:

— Повярвах ти.

— Не мога да ти кажа — отговори той.

— Ще ме обречеш на пълно невежество!

— Хм, не — заусуква го Джоел. — Виж, аз наистина не знам нищо.

— Това лъжа ли е?

Джоел се подвоуми:

— Даа.

Тя подсмръкна раздразнено.

— А аз си мислех, че започваме да се разбираме толкова добре.

Сграбчи тетрадката си и тръгна.

— Животът ми — отсече тя и вдигна високо ръка — е трагедия! Дори приятелите ми ме лъжат!

Джоел въздъхна. Хвана книгата, която тя бе взела за него, а после се втурна подире ѝ към кабинета на Фич.

12

— Хмм, да, действително разговарях с тази жена — рече обърканият професор Фич. — Не беше убедена дали да остави сина си в Армедиус. Искаше да се увери, че полагаме искрени усилия да опазим децата.

— И Вие ѝ отговорихте — каза инспектор Хардинг.

— Разбира се. Тя едва удържаше сълзите си. Божичко, инспекторе, никога не съм могъл да се справям с жени на ръба на истерията. Не казах много — че сме сигурни, че зад това стои ритматист, обаче ние се надяваме, че децата може още да са живи, и работим по някои особени рисунки с тебешир на двете местопрестъпления.

— Професоре — отвърна Хардинг и отри чело, — това е ужасяващ пробив в сигурността. Ако бяхте войник под мое командване, опасявам се, че щеше да ми се наложи да Ви накажа.

— О, Небеса, като че ли си има причина да съм професор, а не войник.

Джоел повдигна вежда и се постара да не изпитва прекалено самодоволство от обстоятелството, че и Хардинг, и Фич настояха Мелъди да чака отвън, а него оставиха.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)