Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Продължих нататък все в същия дух, пусках по някой готин лаф за всяка стока, след което допълвах, че в камиона имам още три или още четири такива кутии. Накрая, след като бях отворил всички кутии и бяхме буквално заобиколени с месо и риба, й посочих етикетите с цените и рекох: „Ще сваля по петнайсет долара на кутия и ще ви ги дам и без един цент печалба за мен. Повярвайте ми, стока с такова качество няма да намерите в нито един супермаркет!“.
А тя помълча секунда-две, след което каза: „Много ми се ще да ви помогна. Такъв мил млад човек сте! Но живея само със съпруга си. Нямаме нужда от толкова много храна“. Позамисли се за миг, после добави: „Пък и във фризера не ми е останало никакво място. — И сви тъжно рамене. — Много съжалявам“.
Вдигнах очи и бавно кимнах. „Напълно ви разбирам, но чуйте какво ще ви кажа: по някаква случайност съм и професионален зареждач на фризери и бас държа, че ще успея да поразместя някои неща, че и да го попрочистя. И не само ще ви заредя фризера, но съм готов и кучето ви да разходя, да ви измия подовете, да окося тревата пред къщата и да боядисам сградата — не че има нужда от боядисване — вдигнах помирително длани — просто искам да кажа, че съм готов на всичко, само и само да продам тая стока днес. — И свих устни за по-силен ефект. — Защото, ако тази храна се размрази, моментално ще ме уволнят, пък аз не мога да си позволя подобно нещо. Работя, за да мога да следвам“. Изведнъж в мозъка ми се зароди прекрасна мисъл. Прехапах долната си устна и попитах: „Случайно да имате внуци?“.
При което жената цъфна. Явно й бях задал възможно най-удачния въпрос. „О, да! — засмя се. — Пет при това. Прекрасни деца са.“ Аз също й се усмихнах и рекох: „Убеден съм, че много си ги обичате. Що не вземете да им устроите едно барбекю? Идеален повод да съберете цялото семейство. Хем ще им разкажете за оня симпатичен младеж, дето наминал и ви продал тия прекрасни меса! Че и торбички за вкъщи ще можете да им спретнете. — Вдигнах вежди и убедително закимах: — Току-виж и те поискали да им доставям от тези храни! Само ми звъннете, и начаса пристигам с пикапа“.
Тя поразмисли няколко секунди, после каза: „Окей. В гаража имам втори фризер. Може там да ги сложите“.
„Слава Богу! — възкликнах. — Страшно съм ви благодарен, госпожа. Буквално ми спасявате живота! Какво ще си изберете? Имам и полуготови храни. Пиле по киевски, пиле кордон бльо, омари термидор, които, между другото, са изключително вкусни“ — а и ми носят най-добрата печалба, споменах си наум.
Жената ми се усмихна и каза: „Ами май всичко ще купя. Поне да съм сигурна, че няма да ви уволнят, нали така?“.
Направих пауза, облегнах се на стола и вперих поглед в Копелето:
— Просто и лесно. Изкупи всичката ми шибана стока ей така, на секундата! — И свих рамене. — Е, малко кофти ми беше, че съм я излъгал, но пък самата храна беше екстра качество; да не говорим, че я вдъхнових да заформи семейно събиране. Така че всичко беше за добро, нали така?
— Да бе, всичко е било за добро — изръмжа Копелето.
Направих се, че не усещам сарказма му.
— Точно така. Всичко беше за добро. Факт е, че цялата ми първа седмица протече по един фантастичен начин. Продадох двеста и четиридесет кутии — повече от два пъти над дотогавашния фирмен рекорд. — Та тъй се започна. Оттам цяла поредица невероятни събития ме доведоха до пазара за ценни книжа, а впоследствие — и до „Стратън“. Нека ги разгледам подред.
Копелето кимна еднократно:
— Да, ако обичаш.
И аз му отговорих с кимване.
— Започна се от офиса на „Грейт Американ“. Стана така, че всички агенти по продажбите сякаш се запалиха. Производителността им нарасна двукратно, че и трикратно. Изглежда, бях вдигнал летвата или им бях демонстрирал колко доходно е да работиш яко и да знаеш как да продаваш. Само след седмица управителят дойде и ми предложи да се заема с обучението на новите кадри. Казваше се П. Д. Камарата и не преставаше да повтаря: „Ти, Джордан, направо напомпа офиса. Невероятно напомпване му направи… дрън-дрън“. И как помпата била най-важното нещо. — Млъкнах, изненадан сам от яркостта на спомените ми. — Сега, като се замисля, това бяха май единствените му интелигентни приказки. Нали разбирате? Помпата наистина е от ключово значение: няма ли я, агентите по продажбите повяхват за нула време.