Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Щом излезе от душа, чу тих говор от другата стая. За миг си помисли, че Оскар е пуснал телевизора, но после го чу да се смее и разбра, че говори по телефона.
Разсеяно реши, че сигурно се е обадил на Тами или на някого от компанията, бързо се избърса и грабна четката за зъби от купчината с неговите тоалетни принадлежности. Беше го подценила — никога не би предположила, че ще предприеме такова нещо в сегашната ситуация. През пяната от пастата се усмихна на отражението си в огледалото и си помисли, че точно както преди месец ги бе събрал заедно, така и сега Арельо отново беше причината да станат по-близки. Това почти я накара да повярва в пръста на съдбата…
В началото гласът на Оскар беше тих. Но щом като си изми зъбите и спря водата, тя долови думите му, които ставаха все по-ясни и по-бързи. Винаги говореше така, когато беше развълнуван, и тя нежно се заслуша. Неопределено се зачуди за какво ли говореше.
„Мрън-мрън… Казах ти, че ще подейства. Действа! — каза той остро. — Действа на пълни обороти“.
Щом заговори по-тихо, тя се пресегна към дрехите, които бе сгънала върху тоалетната чиния. Даде си сметка, че с тази пола бе облечена и първия път, когато се запозна с доктор Арельо преди повече от година. Тази мисъл й причини нервен спазъм в стомаха точно както и тогава. Възможно ли беше всичко да се оправи? Като си спомни последния им разговор, й се стори, че това е почти невъзможно. Но тази бележка правеше нещата не само възможни, но и…
— Да! — гласът на Оскар прозвуча ясно от другата стая и прекъсна мислите й. — Казах ти, че съм твърдо решен, и ще го направя. Не се тревожи. Мога да го направя — имай ми доверие. Всъщност даже нямам търпение.
Той звучеше почти гневно и тя загрижено погледна към вратата. Гласът му отново беше затихнал до шепот и дори когато се приближи до вратата, пак не можа да чуе какво казва.
После погледна ръчния си часовник на полицата. Като видя колко е часът, забрави за приказките на Оскар и набързо довърши тоалета си. Беше толкова нервна, че почти й прилоша. Мисълта, че Арельо иска да я види, обаче я крепеше. Ако успееше да оправи отношенията си с него, това щеше да бъде най-хубавото нещо в цялото пътуване.
В главата й прозвуча едно от изреченията, които бе казал по радиото: „Човек не може да упражнява влияние, ако не иска да се ангажира“. Можеше да се тълкува и като извинение за нечия продажност, и като признание за силата и могъществото на компромиса. Може би дори и Оскар някой ден щеше да разбере това.
— Фейт? — На вратата на банята се почука. — Дали вече не си готова, бейби? Трябва да тръгваме.
— Идвам.
Тя бързо прокара гребена през влажната си коса, погледна се за последно в огледалото и бързо излезе от банята.
Оскар стоеше в тясното коридорче пред банята и потропваше с крак по пода. Носеше шапка с голяма периферия, която тя виждаше за първи път, и държеше синьото й шушляково яке преметнато през ръката си.
— Това може би няма да ми трябва — каза Фейт и кимна към якето. — Ако и днес е топло като вчера. Ти откъде намери тази шапка?
— По-добре го сложи — каза Оскар, като не отговори на въпроса й. — В хотела на Арельо ще има климатик, а косата ти е още мокра.
Трогната от загрижеността му, си наметна якето въпреки лепкавата жега в хотелската им стая. Все още не можеше да се начуди колко внимателен беше с нея. Тя го последва в коридора, като не можеше да откъсне очи от него, учудена от новия израз на решителност в изпъкналата му челюст и от начина, по който настойчиво натискаше копчето на асансьора.
— Какво? — попита остро той, като усети втренчения й поглед.
— Нищо — каза срамежливо тя. — Просто съм малко впечатлена от теб, от това, че си пратил бележка и всичко останало… Нали разбираш, понеже знам колко мразиш Арельо.
Той повдигна рамене и се усмихна с половин уста.
— Аз съм пълен с изненади — засмя се, прегърна я и бързо я притисна. — Сериозно, бейби, за мен твоето щастие е по-важно от всичко друго — той нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и наблюдаваше индикатора. — Колко време се движи асансьорът в тая тъпа шестетажна сграда?
Фейт наведе глава, за да скрие усмивката си. Беше очевидно, че е напрегнат. Сигурно не му беше лесно — да направи нещо добро за заклетия си враг Арельо. Тя си обеща да му се отплати някога за този жест.