Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Птицата се разсмя с мелодичен смях, подобен на чуруликане.
„Разбира се, че съм аз, сладурче! Нали знаеш, че никога няма да те оставя? Затова се върнах. Сега можем пак да сме заедно — едно семейство“.
„О, Гейли!“ Фейт едва можеше да говори заради буцата в гърлото й. „Толкова ми липсваше…“
„Фейт, проговори доктор Арельо строго. Сестра ти е права. Трябва да си изясниш на кого можеш да вярваш, иначе всичко е загубено“.
„Не го слушай, бейби!“ Изведнъж в стаята влетя Оскар с разширени от гняв очи. „Той те лъже. Този тип винаги те е лъгал. Колко ли си глупава, за да му вярваш още? Сигурно той те е излъгал, че тази птица говори на теб, нали?“
„Не, Оскар!“ Сега, след като Гейли бе отново тук, всичко си бе дошло на мястото. Фейт знаеше точно как ще съгласува възгледите на Оскар с възгледите на Арельо, така че всички да са доволни. „Моля те, само ме изслушай…“
„Времето за слушане мина“. Оскар се приближи с очи, по-мрачни и присвити от всякога: „Дойде време да се действа“.
За един миг слабите му ръце и крака се прилепиха към тялото… и на мястото на своя любим Фейт видя огромна тигрова змия. Преди да успее да направи каквото и да е, тя се плъзна и впи отровните си зъби в птицата — Гейли. След кратка съпротива малкото създание издаде слаб стон от човката си, после замря. Змията — Оскар обърна лъскавите си очи към нея и Фейт се опита да извика, но гърлото й се бе свило като сгърчена змия и не можа да издаде звук.
— Фейт, ей, събуди се, бейб!
Фейт отвори очи и се втренчи стреснато в Оскар, който седеше на ръба на хотелското им легло и разтърсваше рамото й.
— Ъхъ — продума тя, докато образите от съня й се разсейваха като предутринна мъгла.
— Събуди се — повтори Оскар. — Става късно. Освен това току-що идвам, донесъл съм кафе и една бележка за теб, която беше на рецепцията. Мисля, че трябва веднага да я видиш.
Фейт седна в леглото и потърка сънено очи, като се чудеше дали не продължава да сънува. Кой ли ще остави за нея бележка на рецепцията?
— Да не е от Тами? — попита тя в пристъп на паника, защото помисли, че може да е станало нещо с някоя от змиите.
— Ето, виж сама.
Той й подаде бележката. Тя се прозя и я взе от ръката му.
В мига, в който прочете краткото съобщение, надраскано на хотелски лист за писма, се събуди напълно и окончателно. Почеркът беше стремителен и характерен — и много познат.
„Скъпа Фейт,
Получих съобщението ти. Бих искал да говоря с теб колкото се може по-скоро — твърдо се надявам, че можем да оправим нещата, — ти си един от най-обещаващите студенти, които съм имал удоволствието да познавам.
Ако можеш, моля те, ела в апартамента ми в десет сутринта. Ще имам няколко свободни часа и ще можем да поговорим спокойно, колкото ти пожелаеш. Ще дам името ти на охраната — те ще те пуснат. С нетърпение чакам да те видя.