Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Такива не последваха. Сачаканецът се огледа, после сви рамене и се загледа в младежа с разсеяно изражение. Когато помощникът се върна, той водеше със себе си една робиня. Тя се хвърли на пода пред седналия ашаки. Лоркин се опита да запази неутрално изражение, да скрие вълната от омраза към робството, която го бе връхлетяла при нейното раболепие, което сачаканецът очакваше като нещо напълно нормално.
— Стани — нареди той.
Жената се изправи срещу него с превити рамене и наведени очи.
— Погледни го. — Мъжът посочи към Лоркин.
Жената се обърна, без да вдига очи. Лоркин осъзна, че тя е красива — или щеше да бъде, ако не се бе вцепенила от ужас. Дълга, лъскава коса очертаваше изящни скули и брадичка, и за миг сърцето му подскочи при спомена за Тивара, който го изпълни с копнеж. Но ръцете на тази жена, колкото и да бяха грациозни, трепереха, а тъмните й очи се кокореха. Очевидният й страх накара стомаха му да се свие. Тя очакваше да се случи нещо лошо.
— Погледни го. Не гледай настрани.
Тя вдигна очи към лицето му. Лоркин се насили да не отмества поглед. Ако го направеше, знаеше, че по някакъв начин сачаканецът щеше да го накара да съжалява. Той потърси в изражението й някакъв сигнал, нещо, което да му подскаже, че може да е Изменница. Но единственото, което откри, бяха страх и примирение.
„Тя очаква болка или нещо по-лошо. Единствените роби, които видях тук долу, носеха разни неща. Защо една красива млада жена ще дойде тук, без да върши някаква слугинска работа?“
На толкова красива робиня никога нямаше да й възлагат изцяло физически труд.
Той усети, че му се повдига. Отново се сети за Тивара и за онова, което е била принуждавана да прави като част от шпионирането й. Тя също бе твърде красива, за да не привлича точно този тип внимание от господарите си.
„Все пак когато се видяхме за пръв път, тя очакваше от мен да я вкарам в леглото си“.
Сачаканецът се изправи. Той хвана жената за ръката и я придърпа към себе си. После постави едната си ръка на украсената ножница, която всички ашаки носеха на кръста си и бавно извади камата си. Лоркин затаи дъх, когато ножът се озова до гърлото на жената. Тя стисна здраво очи, но не се възпротиви.
Лоркин понечи да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото му. Той знаеше какво възнамерява да направи сачаканецът и защо. „Ако кажа нещо в нейна защита, ще умрат още много. Ако тя е Изменница, няма да поиска от мен да предам народа й“. Той преглътна тежко.
Ножът не преряза гърлото й. Вместо това сачаканецът го плъзна под едната презрамка на роклята й и преряза плата. Хвана жената за едното рамо и я дръпна встрани — облеклото на робинята се разпра, оставяйки я гола, само по набедрена превръзка. Изражението на лицето й не се промени.
Мъжът върна камата в ножницата й, погледна през рамо към Лоркин и се усмихна.
— Ако случайно ти се прииска да говориш, не се колебай — каза той, размърда пръсти и ги сви в юмрук. Помощникът му се изсмя.
След това двамата се захванаха за работа.
Глава 8
Взаимно разбирателство
Лилия остави книгата, върху която не успяваше да се съсредоточи, огледа стаята на Сония и въздъхна.
Макар през повечето време Сония да отсъсташе или да спеше, след като замина за Сачака, стаята и изглеждаше странно празна. Внезапно Лилия почуства остро самотата си и това, че никой — поне немагьосник — нямаше да я посети.
„С изключение на Калън, разбира се, ако не се появя на време за занятия, но той едва ли ще тръгне да ми гостува“.
Аний можеше да се промъква нощем през тайния вход в стените, но сега, когато тя, Сери и Гол живееха под Гилдията, много по-безопасно бе Лилия да ги посещава. Винаги съществуваше опасност някой да открие Аний в апартамента на Сония и да се усети, че не я е видял да влиза през вратата.
Единственият човек, който редовно посещаваше Лилия, беше Джона, прислужницата на Сония и нейна леля. Тя идваше два пъти дневно, за да носи храна. „Но освен това идва и след като отида на занятия, за да почисти“ — помисли си Лилия, спомняйки си как при връщането си от училище установяваше, че всичко е подредено. Обикновено след вечеря Джона отиваше в стаята на Сония, за да смени спалното бельо и да вземе мантиите за пране, но го правеше само защото Сония работеше нощем в болниците.
Лилия погледна към отворената врата на стаята си и забеляза чантата, в която носеше книгите и тетрадките си. Сега тя беше пълна с храна, която бе взела от Столовата, малко сапун и чисти кърпи от Банята, които щеше да отнесе на приятелите си. Освен това носеше новини от Калън, но докато не пристигнеше Джона с вечерята, Лилия нямаше да може да се измъкне.