Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Въпреки това днес тя стъпваше с леки, пъргави крачки. Вероятно заради лятото, вероятно защото един лекар току-що й каза колко е хубава тази сутрин. Или заради норвежкия пациент от зала 4, който след малко щеше да й се усмихне и да я поздрави с Guten Morgen38 на странния си, смешен немски. После щеше да закуси и да я наблюдава непрекъснато, докато тя снове от легло на легло, сервира на другите пациенти и казва някоя и друга окуражителна дума на всекиго поотделно. А на всяко пето или шесто легло тя ще поглежда към него и, ако той й се усмихне, и тя бързо ще му се усмихне и ще продължи обиколката си, сякаш нищо не се е случило. Нищичко. И все пак това беше много. Мисълта за тези кратки моменти, които й даваха сили в ежедневието. Благодарение на тях съумяваше да се смее, когато зле изгореният капитан Хадлер в леглото до вратата се шегуваше и питаше дали скоро няма да изпратят гениталиите му от фронта.
Тя отвори въртящата се врата към зала 4. Нахлуващата отвън слънчева светлина караше всичко — стените, тавана, чаршафите — да блести. Сигурно така изглежда Раят, помисли си тя.
— Guten Morgen, Helena.
Тя му се усмихна. Той седеше на стол до леглото и четеше книга.
— Добре ли спа, Урия? — звънливо попита тя.
— Като мечка.
— Като мечка ли?
— Да. Като мечка в… как се казва на немски мястото, където те спят през зимата?
— А, в бърлога.
— Да, в бърлога. — Двамата се засмяха. Хелена знаеше, че другите пациенти ги наблюдават и не бива да се спира при него повече отколкото при останалите.
— Как е главата? Оздравява с всеки изминал ден, нали?
— Да, все по-добре и по-добре съм. Ще видиш, че някой ден ще стана красив като по-рано.
Тя помнеше деня, когато го приеха. Противоречеше на всякакви природни закони човек да оцелее с такава рана на челото. Тя бутна чашата му за чай с каната и едва не я събори.
— Опа! — засмя се той. — Я кажи, снощи беше ли до късно на танци?
Тя вдигна очи. Той й намигна.
— Да — тя се смути, защото се смееше на такива идиотски неща.
— Та какво танцувате тук във Виена?
— Исках да кажа не, изобщо не съм танцувала. Просто си легнах късно.
— Сигурно танцувате валс. Виенски валс.
— Да, точно така — кимна тя и се съсредоточи върху термометъра.
— Ето така — той се изправи. После започна да пее.
Другите вдигнаха погледи. Песента бе на непознат език, но той пееше с топъл, красив глас. А по-здравите пациенти викаха и се смееха, когато той се понесе по пода с малки, предпазливи валсови стъпки, а висящите краища на колана на халата му се люлееха насам-натам.
— Върни се тук, Урия, иначе ще те изпратя обратно на Източния фронт — строго извика тя.
Той се върна послушно и седна. Не се казваше Урия, но настояваше да го наричат така.
— Можеш ли да танцуваш рейнландския танц? — попита той.
— Рейнландския танц ли?
— Това е танц, който сме заимствали от Рейнланд. Да ти го покажа ли?
— Няма да мърдаш оттук, докато не оздравееш!
— А тогава ще те изведа на разходка из Виена и ще те науча да танцуваш рейнландския танц!
Благодарение на часовете, прекарани в шезлонга на верандата през последните дни, се бе сдобил с хубав загар и сега белите му зъби блестяха на радостното му лице.
— Според мен вече звучиш достатъчно здрав, за да те изпратим още сега — скастри го тя, но не успя да спре разлялата се по бузите й руменина. Тъкмо се изправяше, за да продължи обиколката си, и усети ръката му до своята.
38
Добро утро (нем.). — Б.пр.