Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Едно метално перо се откъсна от крилото му и отлетя. Последва го второ. Икар се олюля във въздуха. Изведнъж от него се посипа дъжд от бронзови пера, които се разхвърчаха на всички страни като ято подплашени птички.
— Икар! — извика баща му. — Пикирай! Разпери ръце!
Но вместо да го послуша, Икар размахваше ръце с всички сили в отчаян опит да възвърне контрола над полета си.
Първо падна лявото крило — изцяло се отлепи от ремъците.
— Татко! — изпищя Икар. В следващия миг крилете отхвръкнаха настрани и той отново беше само едно момче с ремъци през гърдите, което напразно размахваше ръце във въздуха…
Събудих се с писък, имах чувството, че аз самият пропадах. Беше тъмно. В несекващите стенания на Лабиринта като че ли се долавяше измъченият писък на Дедал, който крещеше името на сина си, докато Икар, зеницата на очите му, се носеше устремено към водната повърхност.
В Лабиринта нямаше утро, но след като станахме и закусихме с десертчета от овесени ядки и сок от кутийки, продължихме напред. Не разказах на приятелите си съня си. Той ме беше разтърсил и не смятах за нужно да плаша и тях.
Старите каменни зидове бяха заменени от кален под и дебели греди на тавана, все едно минавахме през някоя стара златна мина. Анабет се ядосваше.
— Лошо — мърмореше тя. — Трябваше да си е камък…
Стигнахме до пещера с провесени от тавана сталактити. В средата зееше прясно изкопана правоъгълна дупка.
Гроувър потрепери.
— Тук мирише като в Подземното царство.
Нещо лъскаво привлече погледа ми към ръба на ямата — опаковка. Насочих лъча на фенерчето в дупката и видях в кафявата пенеста каша да плува недояден чийзбургер.
— Нико е бил тук — рекох. — Отново е призовавал мъртвите.
Тайсън жално измърмори:
— Имало е духове. Духовете ме плашат.
— Трябва да го намерим! — Не знам защо, но докато стоях край ямата, изведнъж ме завладя усещането, че въпросът е на живот и смърт. Нико беше някъде наблизо. Усещах го. Не биваше да го оставям да обикаля тук сам, в компанията единствено на мъртъвци. Хукнах.
— Пърси! — извика Анабет.
Шмугнах се в един проход, пред мен проблясваше светлина. Когато останалите ме настигнаха, стоях и се взирах в решетката над главата си, през която проникваха слънчеви лъчи. Решетката беше направена от метални тръби. Виждаха се дървета и късчета синьо небе.
— Къде ли сме? — зачудих се аз.
Над нас падна сянка и една крава впи поглед в мен. Приличаше на съвсем обикновена крава, само дето беше яркочервена, с цвета на узряла череша. За първи път виждах червена крава.
Тя измуча, опита се да стъпи с едно копито на решетката и после се дръпна.
— Сложили са решетката, за да не падат кравите — рече Гроувър.
— Моля?
— С такива решетки ограждат пасищата, за да не бягат говедата — обясни той.
— Откъде знаеш?
Гроувър възмутено изсумтя.
— Повярвай ми, ако имаше копита, и ти щеше да знаеш за тези решетки. Отвратителни са!
Обърнах се към Анабет.
— Хера не спомена ли за някакво ранчо? Трябва да излезем да погледнем. Може Нико да е тук.
Тя се поколеба.
— Добре. Но как ще излезем?
Тайсън реши проблема с един силен удар. Решетката излетя във въздуха и се приземи няколко метра встрани. Чу се силно ТРЯС, последвано от уплашено „Муууу!“. Тайсън се изчерви и извика:
— Извинявай, кравичке!
След това един по един ни вдигна на повърхността.
Наистина се намирахме насред някакво ранчо. Във всички посоки се простираха вълнисти хълмове, по които тук-там стърчаха дъбове, кактуси и скали. Отстрани минаваше ограда с бодлива тел. Наоколо кротко пасяха крави в черешов цвят.
— Червени крави — измърмори Анабет. — Кравите на слънцето.
— Какво? — попитах аз.
— Те са посветени на Аполон.
— Свещени крави?
— Точно така. Но какво правят…
— Тихо! — прекъсна я Гроувър. — Чуйте!
В първия момент не долових нищо. Цареше гробна тишина. След това обаче от далечината се чу кучешки лай, който бързо се приближаваше. Храсталаците се раздвижиха и от тях изскочиха две кучета. Не, не бяха две, а едно куче с две глави. Приличаше на хрътка, с издължено гъвкаво светлокафяво тяло, но вратът му се разделяше на две глави, които едновременно джафкаха и се зъбеха срещу нас.