Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— Корабът? — извика Гроувър.
— Много е бавен — отвърна Тайсън. — Единственият ни шанс е Лабиринтът.
— Трябва да й отвлечем вниманието — рече Анабет.
Тайсън изтръгна един стълб от тези, по които се прокарваха електрическите кабели.
— Аз ще я спра. Вие вървете.
— Ще ти помогна — обадих се аз.
— Не — поклати глава той. — Върви. Отровата й не е страшна за циклопите. Ще боли, но няма да ме убие.
— Сигурен ли си?
— Успех, братко. Ще се видим долу.
Не ми се искаше да го оставя. Вече бях губил Тайсън веднъж и не исках да рискувам отново. Но нямаше време за спорове, а и не ми хрумваше по-добра идея. С Анабет и Гроувър хванахме по една от ръцете на Бриарей и го повлякохме към сергиите, а Тайсън изрева, наведе стълба като копие и нападна чудовището като някакъв средновековен рицар на турнир.
Кампе беше впила кръвожадния си поглед в Бриарей, но щом Тайсън стовари стълба в гърдите й и я прикова към стената, насочи вниманието си към него. Нададе грозен писък, заразмахва ятаганите и накълца стълба на парчета. Навсякъде около нея хвърчеше отрова, която щом капнеше на земята, със съскане разтваряше асфалта.
Тайсън отскочи назад. Змиите в косата на Кампе се гърчеха разгневени, пепелянките по краката й стрелкаха езици във всички посоки. От странните лица на корема й изскочи лъв и изрева.
Докато тичахме обратно към килиите, за миг обърнах глава и видях как Тайсън вдига една сергия със сладолед и я хвърля по чудовището. Разлетяха се пръски сладолед и отрова, по змиите в косата на Кампе полепнаха парченца плодове и ядки.
— Не мога повече — изохка Бриарей.
— Тайсън рискува живота си, за да ти помогне! — изкрещях аз. — Ще се справиш!
Вече бяхме пред килиите. Чу се гневен рев. Хвърлих поглед през рамо, Тайсън тичаше с всички сили към нас, преследван от омазаната със сладолед и окичена с тениски Кампе. Върху изскочилата от корема й мечешка глава накриво бяха кацнали пластмасови слънчеви очила.
— По-бързо! — подкани ни съвършено ненужно Анабет.
Стигнахме до килията, през която бяхме дошли, само че сега стената беше абсолютно гладка — нямаше и следа от скалата, с която бяхме запушили входа.
— Потърси знака! — заповяда Анабет.
— Ето го! — Гроувър докосна една драскотина и тя се превърна в гръцката буква делта Δ. Знакът на Дедал засия в синьо и в каменната стена се отвори врата.
Времето ни изтичаше. Тайсън летеше към нас, а ятаганите на Кампе свистяха във въздуха над главата му, поваляйки решетки и зидове.
Бутнах Бриарей в Лабиринта, след него се шмугнаха Анабет и Гроувър.
— Ще се справиш! — извиках на Тайсън, но още в същия миг си дадох сметка, че нямаше да успее. Кампе го настигаше. Вдигна ятаганите си. Трябваше да й отвлека вниманието. Натиснах часовника си и той се превърна в бронзов щит. Засилих се и го метнах срещу чудовището.
ФРАС! Щитът се стовари в лицето на Кампе и за секунда тя се спря, което беше напълно достатъчно Тайсън да профучи край мен в зейналия проход. Последвах го.
Кампе се хвърли след нас, но закъсня. Каменната врата се затвори и вълшебната й сила ни спаси. Проходът се разтресе от ударите на чудовището и от гръмовния му рев. Без да се помайваме, ние хукнахме напред в мрака. За пръв (и последен) път се радвах да бъда отново в Лабиринта.
Осма глава
Стигаме до чудовищното ранчо
Спряхме да починем в една пещера с водопади. В средата имаше яма, пълна с вода, край която обикаляше хлъзгава тясна пътека. По четирите стени се стичаше вода от големи тръби и се спускаше в ямата, чието дъно не се виждаше дори и на светлината на фенерчето.
Бриарей се отпусна немощно край стената. Гребна с десетина шепи и си наплиска лицето.
— Тази яма отива в Тартар — прошепна той. — Би трябвало да скоча в нея, за да не съм ви в тежест.
— Не говори така — отвърна Анабет. — Може да дойдеш с нас в лагера. Да ни помогнеш да се подготвим за войната. Ти най-добре знаеш как да победим титаните.
— Нищо не мога да ви дам — поклати глава сторъкият. — Всичко съм загубил.
— А братята ти? — обади се Тайсън. — Другите двама сигурно все още са високи до небето! Може да те заведем при тях.
Изражението на Бриарей стана печално.
— Тях вече ги няма. Стопиха се.