Пред вратите на мрака [bg]

Докато се изправяше, земята изведнъж подскочи и отвън долетя оглушителна експлозия.

Ларомендис падна, а брат му извика:

— Какво е това?

— Бързо навън! — кресна в отговор Ларомендис, защото от тавана вече се сипеха камъни. — Пещерата всеки момент ще рухне.

Земята продължаваше да се тресе. Двамата изскочиха от пещерата и Ларомендис се огледа и попита:

— Земетресение?

Последва нов далечен грохот.

— Не мисля — отвърна Гуламендис.

Бързо осъзнаха, че звукът идва от другата страна на хребета. Гуламендис махна на брат си да го последва и се закатери по стръмния склон. Когато наближиха билото, от другата страна долетяха първите звуци от бушуваща битка, насечени от оглушителни експлозии.

Стигнаха билото и пред тях се разкри истински хаос.

Дим и прах изпълваха въздуха, хилядите демони напускаха лагера, за да се изправят срещу атаката на други демони.

— Какво означава това? — попита Ларомендис, без да си прави труда да говори тихо.

В долината едни демони се сражаваха с други. Най-странното бе, че демоните, които излизаха от лагера, носеха приблизително еднакви по вид и цвят брони — нагръдници и шлемове от тъмносребрист метал, едни с нараменници и налакътници, други без никаква допълнителна защита. Някои имаха ботуши или подковани обувки, но повечето бяха боси. Не беше трудно да се види, че се бият под едно и също знаме — издигнато на висок прът в центъра на лагера, то представляваше черен квадрат с червен герб, но от такова разстояние бе невъзможно да различат подробности.

Нападателите пък бяха с тъмносини брони и поне засега не се виждаше да развяват знамена. Очевидно обаче се радваха на преимуществото, получено от внезапната и свирепа атака.

Дори без оръжие демоните бяха смъртно опасни създания, въоръжени ставаха още по-ужасяващи. Навсякъде стотици демони падаха с писъци, бликаше черна димяща кръв и хвърчаха отсечени части от тела. Това бе клане в съвсем буквалния смисъл.

— Изглежда, сме свидетели на някакъв демонски бунт — каза Гуламендис.

— Виж там — рече магьосникът и посочи отсрещната страна на долината.

На върха на един хълм стоеше огромна фигура, в сравнение с която демоните около нея бяха като джуджета. Нямаше съмнение, че групата на хълма ръководи атаката срещу лагеруващите в долината демони.

Прилепи се вдигаха, за да пресрещнат други летящи изчадия, и двамата елфи внезапно осъзнаха каква е причината за трусовете и експлозиите. Летящите демони на нападателите стискаха в ноктите си някакви неща, които хвърляха върху наземните сили под тях — при сблъсъка със земята предметите освобождаваха големи количества енергия и вдигаха във въздуха пръст, камъни и трупове.

Нападателите навлизаха в долината от три клисури — истински черни потоци от надаващи свирепи ревове чудовища. Нахлуваха в завладения от хаос и паника лагер и сееха по пътя си смърт.