Пред вратите на мрака [bg]

Денят се точеше бавно. На два пъти братята скачаха, готови да се бият, тъй като наблизо минаваха демони, но като че ли никой не проявяваше интерес към бараката. След дълги разсъждения стигнаха до вероятния извод, че бараката е склад на създателите на тази гигантска крепост, които са били смъртни твари и вероятно са били избити от Демонския легион, или че са я построили самите демони с неизвестна цел. Като се имаха предвид размерите й, второто изглеждаше по-логично.

Когато притъмня и над крепостта се възцари тишина, Гуламендис каза:

— Време е да излезем и да огледаме.

— Защо? — попита брат му, макар да знаеше отговора. — Е, добре де — съгласи се, преди Гуламендис да възрази. — Прав си. Не можем да останем вечно тук, макар да има достатъчно храна за месеци.

Брат му се усмихна и кимна, после посочи през рамо към крепостта.

— Ако има някакъв начин да напуснем този свят и да се върнем у дома, той ще е някъде там.

— Понякога ми се ще да не бях отделял толкова време да уча магии, а повече, за да мога да се прокрадвам незабелязано както нашите далечни предци.

— Труден избор — съгласи се Гуламендис. — Можеш да се промъкваш, а можеш и да си придадеш вид на нещо друго, но тогава рискуваш някой да усети, че си използвал магия.

— Ти какво предлагаш, Укротителю на демони?

— Знам ли? — отвърна брат му. — Тези тук не се държат като демоните, с които съм си имал работа. — Замисли се и добави: — Нито като тези, които лагеруваха в долината, или пък другите, дето ги нападнаха. Никой от тях не приличаше на чудовищата, срещу които се изправихме на Андкардия. Сякаш си имаме работа със съвсем нова раса демони.

— А какво ще кажеш за външния им вид?

Гуламендис сви рамене.

— Преди да се случи всичко това смятах, че познавам демоните доста добре, но за последните няколко дни видях повече от тези чудовища, отколкото през целия си живот. Демоните по правило се делят на определени типове: бойните демони са едри и силни и приличат на бикове, гущери или лъвове… — Той сви рамене. — Летящите демони пък са дребни, но сме виждали и някои доста едри и зли. Срещал съм и демони с магьосническа тога. — Той въздъхна. — Жалко, че онзи чародей не е сега с нас, за да обсъдим въпроса, както и приятелите му Пъг и Магнус.