Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
Гърдите на доктор Зингер захъркаха, той се поизкашля, но хъркането не престана, когато отново заговори:
— Назначи го ти, Едуардо. Той се яви при нас с отличната си диплома на първенец на Едисоновия институт… Тогава ти… тогава ти привличаше най-обещаващите млади учени от всички университети на Америка… — Хъркането се увеличаваше, превръщаше се в подлудяващо дращене на дробовете. — Това беше правилна политика, макар че Доминго не беше съвсем млад… Ти хареса Доминго, каза, че имаш специални симпатии към него, защото сте били земляци.
— Земляци? — Кървавата буза на Мак Харис затрептя. — Но аз съм роден в Тексас и тук се преселих като дете…
— О, не… — произнесе вече по-трудно Бруно Зингер. — Той говореше за Кампо Верде… Спомняш ли си, Едуардо, петролното поле, където пробихме първия кладенец? Колко зелено беше там, боже мой, колко зелено!… И колко отдавна!… В друг някакъв живот…
Той млъкна, но хъркането остана, разтърсващо нервите.
Мак Харис бавно се изправи от стола и мълчаливо заснова из параклиса. Бе затворил здравото си око и сега само стъкленото гледаше неподвижно напред. Очевидно се мъчеше да възстанови в паметта си образи, които отдавна се бяха изтрили от нея. Може би зеленината на Кампо Верде… може би оня толкова далечен друг живот…
Пак се спря над леглото:
— Защо смяташ, че е бил убит? — попита той. — Може да се е самоубил?
— Не зная… — едва отвърна Бруно Зингер. — Той никога не би се самоубил… твърде жизнен беше… и оптимистичен… Той много държеше на живота… Имаше големи цели… Може би са се опитали да го купят други фирми… той струваше много пари… може да им е отказал и…
Пак млъкна, задъхан. До мен достигаше хриптенето му. Стори ми се, че ме гледа… Или тъй ми се стори?
— Поддържаше ли връзки с Щатите? — попита Мак Харис.
Бруно Зингер вдъхна дълбоко въздух. Боров. Но гърдите му хъркаха…
— Имаше приятели там… Беше близък даже с великия Елиот Джонс, откривателя на синтеза на месото.
— А с немците от „Рур Атом“?
— Той кореспондираше с всички институти, които изследваха енергийния проблем.
— Дори с Острова?
Хъркането, това подлудяващо хъркане!
— Не мисля… С Острова трудно се поддържа връзка… ти знаеш това, Едуардо… — Той обърна морния си тъжен поглед към Командора. Полковникът отдавна вече беше направил контактите с Острова практически невъзможни.
— А с индиоси?
— Кои индиоси?
— От Кампо Верде.
Зад дебелите стъклени парчета на очилата проблесна недоумение.
— Но, Едуардо, на Кампо Верде отдавна вече няма никакви индиоси… от двайсет и две години вече… Сега там е пустиня…
— Да, разбира се… — отговори бързо Мак Харис, сякаш това отдавна му бе известно, но го бе временно забравил. — А какви бяха политическите му възгледи? — продължи той неумолимо, без да обръща внимание на признаците на пълно изтощение у доктор Зингер.
— Той… Той, Едуардо, обичаше свободата.
— Чия свобода? — попита едва чуто Мак Харис. Другият не отговори веднага: гърдите му се разтърсиха от остра, раздираща гърдите кашлица, от ъгъла на устните му се показа тъничка струйка кръв.
— Чия свобода? — изкрещя ненадейно Мак Харис.
С нечовешко напрежение на силите Бруно Зингер отговори:
— На хората, Едуардо… на хората… и своята… и на Индиосите… преди всичко на Индиосите… Той ги обичаше…
— Имаше ли той достъп до сейфа на лабораторията?
— Не зная… — Лицето на доктор Зингер видимо побеляваше, той задиша тежко, с хрипове. — Но… възможно е… тъй като ти се беше разпоредил да не крием нищо от него… И той… той постигна изключителни успехи при синтезирането на… на…
Той захърка. Мак Харис го раздруса за раменете:
— На какво? На какво?
Другият едва промълви:
— На… на концентрата на…
И млъкна.
— Лекарят! — изкрещя Мак Харис.
Влезе лекарят, хвърли поглед върху доктор Зингер. И без да се обръща към нас, не без укор прошепна:
— Не биваше да прекалявате, господа. Аз ви предупредих.
— Какво значи това? — попита Мак Харис.
Лекарят вдигна равнодушно рамене:
— Той е свършен…
От устата на този, който беше големият учен доктор Бруно Зингер, течеше мътна кръв.
— Изнесете го! — нареди Командора, а Мак Харис сграбчи телефонната слушалка:
— Лидия! Отвори сейфа на лабораторията… Не го знаеш?… 77 77 22… Намери дневниците с протоколите на опитите, извършени в експерименталната база преди дванайсет-четиринайсет години от тогавашния ръководител на отдела доктор Доминго Маяпан. И ги донеси веднага! Лично! И с охрана.
Бях толкова уморен от напрегнатата, безсънна нощ, че съзнанието ми отказваше да възприеме действителността в нейните истински измерения. Ето защо не мога да възстановя в паметта си в точния му порядък онова, което се случи по-нататък.