Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
Отново заговори Мак Харис:
— Как е времето на Снежния връх, Ваше височество?
— О, малко облачно, но скоро ще се проясни. Нали знаете, тук рядко се задържа лошо време. Сега подравняват моята ски писта. Защо не отскочите насам? Заедно с Конрад? Чух, че се е пооправил и дори успял да се измъкне от санаториума… Елате, ще си поприказваме за енергана, имам една интересна идея, която искам да споделя с вас… Пък и ще хапнете от специалитета на княгинята: розовия ягодов крем.
— С удоволствие, Ваше височество, но все някой трябва да върши и текущата работа тук, нали! — Този път в гласа на Мак Харис имаше неприкрита студенина. Княза усети този тон и отговори с лек лиричен сарказъм:
— Впрочем, Мак Харис, ще разкрия идеята си веднага, няма причини да отлагам. Не ви ли е минавала през ума мисълта да не унищожаваме енергана?
— Не ви разбирам, Ваше височество.
— Да не унищожаваме енергана, а да станем негови собственици… по един или друг начин… Да го купим например. Да, да го купим. Колкото и да струва той. И да го използуваме в интерес на скъпата ни родина. В случай, че намерим създателите му, естествено… Представяте ли си, приятелю, какви безбрежни възможности биха се открили тогава пред нас? Бихме могли да станем енергийните господари на света. По-могъщи от всички шахове и шейхове, взети заедно. И ако има някаква истина в твърденията на вашия писач Теодоро Искров, че енерганът може да послужи и като база за производство на белтъчини, то ние бихме могли да се превърнем в спасители на гладуващото човечество… с всичките неизбежни политически последици от тези наши хуманни действия… Нашата страна би могла да заеме своето законно място редом със свръхдържавите, които диктуват своята миролюбива воля на цяла Африка, на Южна Америка, на Азия… Не ви ли блазни тази перспектива? Да ви призная, аз непрекъснато мисля за нея и тя все повече и повече пленява въображението ми… Да, и още нещо: моите генерали се питат, не би ли могъл енерганът да се превърне в нов мощен вид експлозив?… Те вече правят някакви опити…
Мак Харис се ухили и дори ми намигна със стъкленото си око: той отлично разбираше същността на неочаквано бликналата у Княза любов към човечеството.
— Много лошо мнение имате за мен, Ваше височество — каза той, — ако смятате, че не съм помислил, и то доста обстойно върху тази идея. Аз също милея да дам евтина енергия на света, да нахраня гладуващото човечество, пък и да задоволя генералите с нов вид експлозив… Ала, както справедливо забелязахте, преди всичко трябва да разбулим секрета на енергана… А след това, след това… каквото божието милосърдие отсъди…
— Драги приятелю, нека мимоходом ви припомня, че в делата енергийни божието милосърдие няма особен принос… Е, желая ви успех. Задачата ви никак не е лека, но аз имам доверие във вас.
— Довиждане, Ваше височество. Благодаря за доверието.
Интерфонът щракна.
— Как ви се струва? — попита Мак Харис разсеяно — очевидно задаваше въпроса на себе си. — Нашето княжеско пале жали арестуваните и не усеща, че короната се клати на главата му… И да сме му докладвали редовно…
Командора прихна:
— Непременно! Непременно!
Както всички граждани на Веспучия, така и аз знаех, че истинският бос на страната е Мак Харис, а не Княза, но далеч не подозирах, че техните отношения са сведени до равнището на кукла и кукловод.
Тъй или иначе диалогът по интерфона поразреди натегнатата атмосфера в параклиса, Мак Харис се поотпусна:
— Е, Санто! — извика той. — Да ни умориш ли искаш от глад? Дай ни малко белтъчини… но по възможност не енерганни, а натурални… И ни пусни твоето магическо кристално кълбо да видим какво става по божия свят, който преизпълва сърцето на князчето с умиление… Ние така сме се увлекли по нашия стар жрец Доминго Маяпан, че забравихме другите важни неща. Може откривателят на енергана да е вече намерен, та да побързаме да го купим, както ни препоръчва негово височество… преди да са ни изпреварили други…
Донесоха кафе, мляко, кифли, мед, шунка. И плодови сокове — най-големият деликатес в Америго Сити. За ягодов крем не смеех и да мечтая — той бе предназначен само за княжески уста… И докато закусвахме, Командора откри екрана зад разпятието и го свърза със Сентръл Брейн с нареждане да пуснат всички по-важни информации от изтеклата нощ.