Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
В коридора пред асансьора стои Конър.
Когато вижда Джак Харпър, лицето на Конър засиява в щастливо удивление — сякаш е видял Господ Бог и не може да повярва на късмета си.
— Здрасти! — подхвърлям колкото се може по-естествено.
— Здрасти — отговаря ми той и влиза в асансьора, а очите му блестят от възторг.
— Здравейте — поздравява и Джак любезно. — За кой етаж сте?
— За девети, моля. — Конър преглъща тежко и подема с леко разтреперан от вълнение глас, като подава ръка за поздрав: — Мистър Харпър, позволете ми да ви се представя. Конър Мартин от отдела за изследователска и развойна дейност. Казаха ни, че днес следобед ще наминете и при нас.
— Радвам се да се запознаем, Конър — стисва любезно ръката му Джак. — Изследователската и развойна дейност е жизненоважна за компания като нашата.
— О, напълно сте прав! — възкликва Конър въодушевено. — Аз всъщност с нетърпение очаквам възможността да обсъдя с вас някои наши открития във връзка със спортните облекла на „Пантера Корпорейшън“. Получихме много интересни резултати относно предпочитанията на потребителите за плътността на тъканите. Направо удивителни!
— Да… сигурно ще е… интересно — отговаря учтиво Джак. Конър ми хвърля възторжена усмивка.
— Познавате Ема Коригън от нашия отдел по маркетинг, нали?
— Да, вече сме се срещали — поглежда ме кратко Джак.
Няколко секунди пътуваме в неудобно мълчание.
Кофти работа.
Не. Защо пък да е кофти? Всичко си е наред.
— Не закъсняваме ли за съвещанието? — подхвърля по едно време Конър и поглежда часовника си.
Изтръпвам от ужас. Забелязвам, че и Джак поглежда неволно часовника на Конър.
Ад!
„…подарих му един стилен часовник с кожена каишка, ама той продължава да си носи своя оранжев дигитален кич…“
— А, да! Вие сте Кен! — възкликва Джак спонтанно, в очите му проблясват весели искрици и той се втренчва в Конър така, сякаш едва сега го забелязва.
О, не!
О, не! О, не! О, не! О, не! О, не! О…
— Не, не съм Кен — отговаря Конър озадачено. — Казвам се Конър Мартин.
— Извинете ме! — плясва се Джак по челото. — Конър. Разбира се. И вие двамата… — леко кимва с глава към мен — …сте гаджета, нали?
Конър се изчервява от неудобство.
— Уверявам ви, сър, че в службата нашите взаимоотношения са стриктно професионални. Но в личен план… ние с Ема… имаме връзка.
— Но това е прекрасно! — възкликва Джак насърчително и лицето на Конър светва от удоволствие.
— Всъщност — добавя Конър гордо, — наскоро двамата с Ема решихме да се преместим да живеем заедно.
— Така ли? — поглежда ме Джак с искрена изненада. — Това е… чудесна новина. Кога го решихте?
— Само преди два дни — отговаря Конър. — Когато я посрещах на летището.
— На летището… — повтаря Джак след секунда мълчание. — Много интересно.
Няма сила, която да ме накара да го погледна в този момент. Стоя, отчаяно забила поглед в пода. Ама защо не се движи по-бързо този проклет асансьор?!?
— Е, убеден съм, че двамата ще бъдете много щастливи заедно — обръща се Джак към Конър. — Изглежда си подхождате.
— Да, наистина! — възкликва ентусиазирано Конър. — И двамата сме луди по джаза, например.
— Така ли? — отронва Джак замислено. — Според мен едва ли има нещо по-прекрасно на света от споделената любов към джаза.
Доста иронично го казва. И някак с раздразнение. Но Конър изобщо не се усеща. Ужас! Положението става нетърпимо.
— Наистина ли така смятате? — въодушевено пита Конър.
— Абсолютно — кимва Джак. — Джазът и… филмите на Уди Алън.
— Ние и двамата обожаваме филмите на Уди Алън! — Конър само дето не подскача от удоволствие. — Нали, Ема?
— Да — измърморвам с пресъхнало гърло, — обожаваме ги.
— Всъщност, Конър, би ли споделил с мен… — доверително снижава глас Джак — … дали изобщо някога си намирал…
О, не! Ако сега каже „G-точката“, ще умра! Ще умра! Ще умра!!!
— …присъствието на Ема тук за разсейващо? Защото на твое място аз едва ли бих могъл да работя спокойно! — завършва Джак, като се усмихва дружелюбно на Конър, който обаче не отвръща на усмивката му.
— Както вече ви казах, сър — отговаря той сковано, — когато сме на работа, двамата с Ема се държим стриктно професионално. И през ум не би ни минало да злоупотребяваме с времето на компанията за… наша лична употреба. — Конър изведнъж се изчервява и започва да мънка смутено: — Под „лична употреба“ имам предвид… нямам предвид… имам предвид…
— Радвам се да го чуя — казва Джак, който, изглежда, искрено се забавлява.