Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Сянката на планината
Сянката на планината - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на планината

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 383
Перейти на страницу:

свързали с Компанията на Санджай за нов паспорт.

Имаше и други: афганец, иракчанин, кюрдски активист, сомалиец и двама мъже от Шри

Ланка — всички те се мъчеха да избягат или да запазят живота си след разразяване на войни, които не те бяха започнали и не можеха да водят.

Но за порочния бизнес войните са хубаво нещо и ние работехме не само за добрите.

Компанията на Санджай се възползваше равноценно от всички възможности. Имаше

мошеници бизнесмени, укриващи доходи; гангстери, целящи да съсипят нечия репутация; генерали военнопрестъпници; хора, инсценирали собствената си смърт. Те винаги бяха на

челни позиции в нашата фирма.

Настрана бе оставен още един паспорт. Канадски паспорт с моята снимка и нов визов

печат за Шри Ланка. Към него бе прикрепена прескарта на агенция „Ройтерс".

Докато подготвях документи, целящи да помогнат на хора да избягат от войни и порочни

режими, бях изготвил и документ, който щеше да ме замеси в конфликт, коствал животите на

десетки хиляди души.

— Ти наистина ли го четеш всичкото това? — попита ме новият ми помощник, докато

събираше страниците с биографични бележки, които активистът на племето огони беше

подготвил за нас.

— Да.

— Всичкото?

— Да.

— Сериозно? Щото… големи ужаси са си това, човече.

— Така е, Фарзад — казах, без да вдигам очи.

— Тъй де, те тия работи са по-гадни и от вестниците.

— Всичко това го има във вестниците, ако четеш не само данните от фондовата борса и

спортните страници — казах, все тъй без да го поглеждам.

— Не се учудвам. Адски депресиращи гадости са това, йаар.

— Ъхъ.

— Искам да кажа, че човек може здравата да се вкара в депресия, ако ден след ден се

занимава с такива работи и трябва да превключва на нещо друго. Няма лабаво.

— Добре де — казах и бутнах папката, която четях. — Какъв е проблемът?

— Проблем ли?

— Ако в края на тоя поток на съзнанието има океан, значи е време да почнеш да се

вливаш в него. Още ей сега.

— В океана ли? — попита той озадачено.

— По същество, Фарзад. Давай по същество.

— А — усмихна се, — по същество. Да. Определено има нещо такова, дето е съвсем по

същество, тъй си е то. Няма лабаво.

Изгледа ме продължително, а после сведе очи и взе да рисува с пръст кръгчета по

дървения плот на писалището.

— Всъщност — каза той най-сетне, все тъй отбягвайки погледа ми — се опитвах да

намеря начин да те поканя… да дойдеш у нас на… на обяд или на вечеря и да те запозная…

да те запозная с родителите си.

— Това ли било? — Да.

— Защо просто не го каза?

— Ами… — рече той. Кръгчетата ставаха все повече и все по-малки. — Имаш си

репутация, нали знаеш?

— Каква репутация?

— Репутация на бая сприхав човек, йаар.

— Сприхав? — изръмжах. — Аз? — Ми… да.

Втренчихме се един в друг. В работилницата долу една от големите печатни машини

запърпори и оживя, бързо взеха да трополят метални щипци и валове, търкалящи се ту

напред, ту назад, заблъска и затрещя като тенекиен барабан.

— Да са ти казвали, че никакъв те няма в каненето на хора на вечеря?

— Абе така е — засмя се той, — за първи път от години ми се случва да поканя някого у

родителите си. Ние живеем доста… усамотено, ако ме разбираш.

— Знам какво е усамотение — въздъхнах аз. — Точно това имах, преди ти да цъфнеш

тук.

— Значи… ще дойдеш ли? Родителите ми направо си умират да се запознаят с теб. Чичо

ми Кеки много говореше за тебе. Казваше, че си…

— Сприхав, знам.

— Да, и това, но казваше че си много добър във философските теми. Разправяше, че си

любимецът на Кадербай за спорове и разговори. Тате страшно си пада по разговорите. Мама

още повече. Цялото ни семейство провежда тежки философски дискусии. Понякога се

събираме по трийсет души и спорим едновременно.

— Трийсет души?

— Ние имаме… такова… много роднини. Не мога да ти го опиша. Трябва да го видиш.

Да ни видиш нас, тоест. Обаче няма да ти е скучно, това мога да ти го обещая. По никой

начин. Няма лабаво!

— Ако се съглася да гостувам на неописуемото ти семейство, ще ме оставиш ли на мира

да си довърша работата?

— Това „да" ли значи?

— Да. Тия дни.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)