Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Години след като Филби, Бърджис и Маклийн са разкрити, остават съмненията и слуховете, че „четвъртият“ от петорката е Антъни Блънт — приятел на другите трима, завършил колежа Тринити в Кеймбридж, офицер от МИ–5 по време на Втората световна война. Накрая, когато през 1963 г. американецът Майкъл Стрейт съобщава на ФБР, че Блънт го е вербувал в Кеймбридж през 30-те години, е разкрит и Блънт. Руснаците са използвали като център за вербуване и езиковата школа за агенти в Кеймбридж, където се преподава руски на специалисти разузнавачи от въоръжените сили.
Петров, Владимир
Висш сътрудник на КГБ, избягал в Австралия през април 1954 г. По време на разпита, проведен от австралийското разузнаване, той разкрива подробности за бягството на агентите шпиони ДОНАЛД МАКЛИЙН и ГАЙ БЪРДЖИС в Съветския съюз през 1951 г. Петров твърди, че има и ТРЕТИ. Британската преса подхваща тази версия и по-късно с този „трети“ е определен ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ.
Петров започва работа в съветското разузнаване (ОГПУ) през 1933 г. като шифровчик. През Втората световна война е изпратен в съветското посолство в Стокхолм, Швеция, а през 1951 г. е назначен в посолството в Канбера, Австралия.
След екзекуцията на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ Петров се опасява, че е заподозрян в съучастие в заговора, според който Берия е трябвало да поеме контрола над съветското правителство непосредствено след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин. Той получава нареждане да се завърне в Москва, но решава да остане в Австралия. Разкрива съветската шпионска МРЕЖА в Австралия, както и съветските ШИФРИ.
ПиО (I&W)
Предупреждение и оповестяване (Indications and Warning).
Пианист
Разузнавателен жаргон за радист, работещ на нелегална радиостанция или предавател.
Пиано
Разузнавателен жаргон за нелегална радиостанция.
Пийсмейкър B–36
Стратегическият бомбардировач на военновъздушните сили на САЩ Пийсмейкър (Миротворец) B–36 е използван и за разузнаване от голяма височина. Появява се в началото на ядрената ера.
Разработването на B–36 започва преди влизането на САЩ във Втората световна война. Пред конструкторите е поставена задачата да създадат бомбардировач за нанасяне на удари в Европа от бази на САЩ, в случай че германците превземат Великобритания. Самолетът обаче влиза в експлоатация едва в началото на 50-те години. До 1959 г. всички машини на подчинение на стратегическите военновъздушни сили на САЩ се използват както като бомбардировачи, така и за стратегическо разузнаване. Има малко информация за разузнавателните полети на RB–36, възможно е самолетът да е извършвал полети на голяма височина над Съветския съюз преди създаването на U–2. Предполага се, че един B–36 е свален от руски изтребители близо до Владивосток през 1952 г., но няма официално потвърждение за този инцидент.
B–36 е най-големият боен самолет, строен някога. Има дължина 48,6 м и размах на крилете — 96 м. Максималният му бомбен товар е 43 т, като общото му тегло (вариант B–36J) е 186,14 т. Самолетът се задвижва от 6 огромни мотора. Към по-късните модели са прибавени 4 реактивни двигателя под крилете. Експерименталният образец на реактивния самолет B–36 със стреловидни криле, получил наименование YB–60, е създаден като конкурент на B–52 Стратофортрес.
Фирмата Конвеър построява 114 самолета B–36 за разузнавателни цели, а други 29 бомбардировача са приспособени за тази цел. През 1948 г. по време на изпитателен полет над Форт Уърт, Тексас, B–36 с новата камера за панорамни снимки фотографира игрище за голф. На снимките ясно се виждат топки за голф и флагчетата на игрището. При специализирания вариант RB–36D в 2 от 4-те бомбени гнезда са монтирани 14 фотокамери. Най-голямата има фокусно разстояние 122 см. Третото гнездо е снабдено с допълнителен резервоар за гориво за увеличаване на летателното време до 50 часа. В четвъртото гнездо има оборудване за ЕЛЕКТРОННО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ. Екипажът на RB–36D се състои от 22 души, а на бомбардировача B–36 — от 15.
През юни 1954 г. RB–36 извършват първата си задача за бомбардиране, като заедно с това изпълняват и разузнавателни задачи.
През 50-те години се получават данни, че съветската противовъздушна отбрана е усъвършенствана. Това налага да се увеличи таванът на летене на RB–36. Приложена е т.нар. програма олекотяване — част от оръжието и оборудването или са премахнати, или пък са монтирани нови с по-малко тегло. Екипажът е намален на 19 души. Олекотеният самолет може да достигне височина 13,5 км — около 1500–2400 м по-висок таван от стандартния. За да се увеличат възможностите на RB–36 за разузнавателни полети, на самолета за тактическо фотографиране RF–84 е отредена ролята на „паразит“. RB–36D пренася с висока скорост RF–84 до обекта, над който той лети самостоятелно, а после отново се завръща на „самолета майка“. Предложено е 7 олекотени бомбардировача GRB–36D и 23 изтребителя RF–84K да бъдат модифицирани (всеки да може да носи по един RF–84). След изпитанията през 1956 г. тази идея е изоставена като непрактична.