Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Младоженецът, който бе отседнал в къщата два-три дена преди събитието, се отправи смело към църквата на Дълидж да срещне булката, придружен от мистър Пикуик, Бен Алън, Боб Сойър и мистър Тъпман; Сам Уелър седеше на външната седалка с бяла фльонга на петелката, подарък от дамата на сърцето му, облечен в нова разкошна ливрея, нарочно измислена за случая. Посрещнаха ги Уордълови и Уинкълови, булката и шаферките, също и Тръндълови; а след като завърши церемонията, екипажите затрополиха обратно към дома на мистър Пикуик, гдето нисичкият мистър Пъркър вече ги чакаше.
Тук се разсеяха всички леки облачета от по-тържествената част на събитието; всички лица сияеха радостно; чуваха се единствено честитки и похвали. Всичко беше тъй красиво! Моравата отпред, градината отзад, мъничката зимна градина, трапезарията, спалните, пушалнята и най-вече работният кабинет — със своите картини и кресла, и странни скринове и чудновати масички, и безброй книги; с широк прозорец, гледащ към веселата морава, от който се виждаше и хубавата околност, осеяна тук-таме с малки къщички, почти скрити от дърветата; а освен това и пердетата, и килимите, и столовете, и диваните! Всичко беше тъй красиво, тъй стилно, тъй спретнато, с такъв изискан вкус — казваха гостите единодушно, — че наистина не можело да реши човек на какво да се възхищава най-много.
И всред всичко това се бе изправил мистър Пикуик, лицето му озарено от усмивката, на която никой — мъж, жена или дете — не можеше да устои; сам той бе най-щастливият измежду всички: ръкуваше се непрекъснато с едни и същи хора, а когато ръцете му не бяха заети с това занимание, той ги потриваше от удоволствие, като се обръщаше ту на една, ту на друга страна при всяка изява на благодарност или любопитство и радваше всички с щастливия си възторжен вид.
Закуската е готова. Мистър Пикуик завежда старата дама (която се оказа тъй красноречива на тема лейди Толимглауър) на председателското място на дългата маса; Уордл сяда отсреща; близки и приятели се нареждат от двете страни; Сам се изправя зад стола на господаря си; смеховете и разговорите стихват; мистър Пикуик изрича благодарствена молитва, млъква за миг и обхожда с поглед всички; а докато прави това, сълзи се стичат по бузите му, защото целият прелива от радост.
Но да оставим нашия стар приятел в тези мигове на непомрачено с нищо щастие, които, ако ги потърсим винаги ще ги открием в нашето мимолетно съществуване. Има мрачни сенки в живота ни на земята, но в сравнение с тях светлината е по-силна. Някои хора, подобно на прилепи и бухали, имат очи повече за тъмнината, отколкото за светлината. Ние, които нямаме такива зрителни възможности, предпочитаме да хвърлим нашия прощален поглед върху тези близки другари, създадени от нашето въображение през дълги самотни часове, тогава, когато краткотрайното слънце на живота ги озарява с пълния си блясък.
Съдбата на повечето хора, общуващи със света, дори когато едва са стигнали зряла възраст, е да създават много истински приятели и да ги губят съгласно законите на природата. Съдбата на всички писатели или летописци е да създават въображаеми приятели и да ги губят съгласно законите на изкуството. Но за тях не това е най-голямата беда: защото трябва също да дадат отчет за по-нататъшния им жребий.
Прекланяйки се пред този обичай — безспорно неприятен, — ние добавяме някои биографични бележки за членовете на компанията, събрани в дома на мистър Пикуик.
Мистър и мисис Уинкл, радващи се напълно на доброто разположение на стария джентълмен, бяха не след дълго настанени в новопостроена къща, на по-малко от миля от дома на мистър Пикуик. Мистър Уинкл, бидейки на работа в Сити като пълномощник и лондонски представител на баща си, замени стария си костюм с обикновените дрехи на англичаните и придоби навеки външния вид на цивилизован човек.
Мистър и мисис Снодграс се установиха в Дингли Дел, където купиха малка ферма и я стопанисват повече за занимание, отколкото за печалба. Мистър Снодграс, бидейки понякога разсеян и меланхоличен, се слави и до днес всред приятелите и познатите си като велик поет, макар и да намираме, че той не е написал нищо, което да оправдава това твърдение. Много са знаменитите личности, литератори, философи и други, чиято слава се гради на подобна почва.
Мистър Тъпман, щом приятелите му се ожениха и мистър Пикуик се установи в свой собствен дом, нае квартира в Ричмънд, гдето живее и досега. Той често се разхожда с младежки, игрив вид по „терасата“ през летните месеци и предизвиква възхищението на множество самотни възрастни дами от околността. Не е правил отново предложение за женитба.