Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— В никакъв случай — отвърна този джентълмен. — Вие сторихте единственото нещо, което не достигаше, за да бъда напълно щастлив.
Последва второ ръкостискане в продължение на други пет минути, придружено с множество любезни слова, които, освен че бяха любезни, имаха в добавка едно съвсем ново качество — бяха искрени.
Сам, бидейки предан син, изпрати баща си до „Красивата дивачка“, а на връщане срещна на двора шишкавото момче, натоварено да предаде една бележка от Емили Уордл.
— К’во ще кажеш — рече шишкото, който беше необикновено словоохотлив, — ама хубаво момиче е таз Мери, а? Много ми е по сърце, много!
Мистър Уелър не даде словесен отговор; той впи за миг поглед в Джо, удивен от неговата дързост, замъкна го за яката до един ъгъл и го отпрати с безболезнен, но тържествен ритник; след което продължи към странноприемницата, като си подсвиркваше.
Глава петдесет и седма
Цяла седмица след благополучното посещение на мистър Уинкл от Бирмингам мистър Пикуик и Сам Уелър отсъствуваха от дома по цял ден, като се връщаха точно за вечеря, а тогава придобиваха тайнствен и важен вид, съвсем чужд на тяхната природа. Явно бе, че се готвеха за някакво голямо, знаменателно начинание, но само догадки се правеха относно неговото истинско естество. Някои (между които и мистър Тъпман) бяха склонни да вярват, че мистър Пикуик възнамерява да встъпи в брак — но това предположение беше ревностно отхвърляно от дамите. Други бяха готови да допуснат, че той е замислил някакво далечно пътешествие и беше в момента зает със съответни предварителни проучвания; но това също бе изрично опровергано лично от Сам, заявил недвусмислено при проведения от Мери кръстосан разпит, че не щели да бъдат предприемани никакви нови пътешествия. Най-накрая, след като всички от компанията шест дълги дни си бяха напрягали мозъка с безплодни размишления, биде решено единодушно, че би трябвало да бъде призован мистър Пикуик да обясни поведението си и да изложи ясно причините на отсъствието си от обществото на своите приятели и почитатели.
С оглед на това мистър Уордл покани цялата компания на вечеря в „Аделфи“ и след като чашите бидоха на два пъти напълнени и изпразнени, той повдигна въпроса.
— Ние всички държим да знаем — рече възрастният джентълмен — какво сме сторили, за да ви обидим и да ви накараме да страните от нас, като отдавате времето си на тези самотни разходки.
— Наистина ли? — рече мистър Пикуик. — Доста е странно, че и аз възнамерявах да ви дам пълни обяснения тъкмо днес; да, ако ми налеете още една чашка вино, ще задоволя вашето любопитство.
Гарафите минаха от ръка на ръка с необичайна живост и мистър Пикуик, поглеждайки лицата на приятелите около себе си, заговори с радостна усмивка:
— Всички промени, станали всред нас: искам да кажа, сватбата, която вече стана, и сватбата, която ще стане, предизвикаха други промени, които ме доведоха до необходимостта да помисля трезво и неотложно за бъдещите си планове. Аз реших да се оттегля в някой тих и красив кът в околностите на Лондон; намерих една къща точно по вкуса ми; наех я и я обзаведох. Тя е напълно готова и аз възнамерявам да се преместя веднага, надявайки се, че ме чакат още много спокойни години безбурен живот, като се радвам през това време на обществото на моите приятели, и дано след смъртта ми те си спомнят за мен с обич.
Тук мистър Пикуик млъкна и тих шепот обиколи масата.
— Къщата, която наех — продължи мистър Пикуик, — е в Дълидж. Има голяма градина и се намира в едно от най-приятните места близо до Лондон. Подредена е грижливо, с много удобства, дори с известна елегантност; но за това вие ще съдите сами. Сам идва там заедно с мен. По препоръка на Пъркър наех икономка — много стара — и такава прислуга, каквато тя сметна за необходима. Предлагам да се освети това малко убежище, като там се извърши една церемония, която много ме вълнува. Бих искал, ако приятелят ми Уордл позволява, сватбата на дъщеря му да се отпразнува в новата ми къща в деня на влизането ми в нея. Щастието на младите — рече поразчувствувалият се мистър Пикуик — е било винаги най-голямата радост в моя живот. Сърцето ми ще се стопли, ако бъда свидетел на щастието на онези приятели, които са ми най-скъпи, и то под собствения ми покрив.