Черните банкери

— Защо? — учуди се Грязнов. — Отдавна мина времето на самотните следователи и ти прекрасно го знаеш. Никой от нас не е способен в днешно време да работи без експертите по балистика, без химиците, физиците, биолозите — с една дума, без хората, които са нашите уши и очи.

— Тук имаме съвсем обикновен случай, дори да са необходими специалисти, това са социолози или психолози, които могат да прогнозират в каква посока ще действат дадените групи.

— И какво изрови?

— Не е много. И засега не може да се приложи към нашето дело, но вероятно ще трябва да те запозная със съдържанието на папката ми. А за целта те каня у дома.

— Овражников знае ли за материалите ти? — попита Грязнов.

— Не. Никой нищо не знае. Исках да свърша всичко сам. За да не деля с никого славата, както правилно отбеляза. Но ти пристигна и разбирайки важността на момента, сега реших да споделя с теб — Рустам се изрази малко високопарно. — И освен това трябва да разбереш, че е в мой интерес час по-скоро да те изпратя от Ставропол като потенциален съперник! — Той се засмя.

— Ама шегичка!

— Обикновена. Ще тръгваме ли? Тогава дай да прибера документите в сейфа. После ще се върнем и ти ще продължиш работа.

Грязнов кимна в знак на съгласие и те тръгнаха към дома на Рустам.

В колата Грязнов мислеше, че южняците имат в характера си нещо близко до коварството — някаква непредсказуемост, скрита същност. Може би затова са измислили играта на шах, където трябва да предвидиш действията на противника няколко хода напред. Руснакът е по-праволинеен и наивен, а често хитростта му се обръща срещу него. При това другите забелязват, че Бог го е наказал. И го правят без злоба, по-скоро от съчувствие. В Русия винаги са съжалявали мъчениците и каторжниците, понеже във всички времена е имало много несправедливост, народът е бил прекалено угнетен и потиснат.

Грязнов видя в предложението на Рустам не само някакъв необходим ритуал — посещение на дома му, дори възможно пийване, в противен случай защо е приятел? — но и прикрит под външната доброжелателност разпит: какви са плановете ти след толкова неочакваната среща с Тамара? С една дума, Грязнов, отваряй си очите на четири.

Рустам влезе в двора, спря пред своя вход и изведнъж един куршум проби задното стъкло. Грязнов рязко изскочи от колата и видя човека, който стреляше от покрива на отсрещната сграда.

— Лягай! — извика той на Рустам.

Но за Такоев вече нямаше спиране. Извади пистолета от джоба си, също изхвърча от колата и започна да стреля по човека, мержелеещ се като тъмна мишена на покрива.

— Улучих, улучих! — яростно завика Рустам. — Да тичаме! Няма да ни избяга!

Човекът на покрива изчезна. Може би Рустам наистина го улучи. Двамата хукнаха към кооперацията, влязоха през различни входове. Грязнов извади своя „Макаров“ и започна да се изкачва бавно на най-горния, петия етаж. Оказа се, че таванският люк е отключен. Вячеслав се качи на покрива, огледа се и видя Рустам.