Вечната маска на смъртта [bg]

Полибий беше запалил факли и ги бе сложил край прага над усмихнатия Хермес. Танцуващите пламъци осветяваха над перваза статуята на Минерва, държаща своя любим бухал, както и огромното чукало с форма на фалос върху тежката дървена врата. Забързана, Клавдия си проправи път през тълпата и се опита да влезе. Вратата беше заключена. Тя вдигна чукалото, удари с него и звукът отекна в тъмното. Отвори Океан с плувнало в пот лице. Вече се канеше да изругае, когато позна Клавдия и бързо поведе нея, Муран и Фронтин навътре в кръчмата. Клавдия веднага разбра, че нещо не е наред. Обичайните обяви за блюдата за деня — едно внушително табло от появата на Целад насам, липсваха. Липсваха и обявите за цените на напитките и предупреждението към вещери, магьосници и сводници да въртят занаята си другаде, освен ако нямат изрично разрешение от Полибий, собственика на „Магариците“. Залата за хранене обаче беше пълна, хората се трупаха край масите, загледани към кухнята и стаите зад нея. Те се опитваха да подпитат Океан, който си проправяше път като баржа в река с мощния си гръден кош и кръглото си като буре шкембе, но той не отговаряше никому. Океан преведе Клавдия и нейните спътници през кухнята, която сега не ухаеше на вкусни гозби, в огнището не припламваха въглища, на пода се издигаше купчина неизмити гърнета, двете големи печки бяха отворени и студени, а после през каменна постройка, където някога се е намирал хипокаустът55 на жилищната сграда.

Вестоносецът Меркурий, кръчмарският разносвач на мълви, стоеше на поста си: вече полупиян, той си повтаряше новините и описанията, които по-късно щеше да разнесе из целия квартал. Самопровъзгласилият се глашатай отвори с ритник вратата и Океан ги поведе през миришещия на плесен мрак, разкъсван тук-там от припламващи факли. Помещението в дъното беше пълно с хора, надничащи над главите на стоящите пред тях. Обичайната тайфа вече бе се събрала: Стоика Симон, Сводника Петроний, кръчмарската прислужница Януария и други подобни. Факли и обръч димящи лампи в другото помещение обграждаха погребална носилка, поставена върху каменна плоча. Клавдия погледна с ужас, сложи ръка на устата си и се отвърна. Фронтин щеше да се свлече на пода, ако двамата нощни стражи Ахилей и Нерей не го бяха прихванали навреме. Малко по-надалече прегърналите се Полибий и Попея тихичко хълцаха. Край насечените останки на Друзила се бе надвесил Нарцис и се опитваше да измие черната кръв, засъхнала по лицето й като ужасяваща маска. Бедната жена бе потънала в съсирена кръв, тя се беше просмукала в дрехите й, сякаш мъртвата плуваше в червена локва, изтичаща от онзи тъмен, ужасен прорез, разсякъл тялото й от утробата до гърлото.