Вечната маска на смъртта [bg]

Муран излезе от стаята, Клавдия взе една добра тръстикова писалка и внимателно преписа думите от свитъка. Когато той се върна, тя вдигна ръка.

— Приключвам! Не е много!

Продължи да пише и когато свърши, остави писалката.

— Е? — попита Муран.

— Нищо ново под слънцето! — прошепна тя. — Нашият приятел Атий — Клавдия се засмя, — е пишел чернова на писмо до презвитер Силвестър. Признава, че е уплашен, че се бои от нещо. Знае, че Поругателя се е върнал, но слушай само! — Тя взе ръкописа: — Атий пише: „Но един, още по-голям демон, се спотайва в тъмнината и ме преследва. Ако се съгласиш, ще ти опиша как старият приятел на Цезаря пази тайната на гроба на галилееца.“ Какво е имал предвид, а, Муране? Старият приятел на Цезаря държи тайната на гроба на галилееца? Това може да докаже, че ковчежето „Ихтус“ е съдържало тайни. Подозирам, че Атий е възнамерявал да замени тази информация срещу гаранции за по-добра защита. Пишел е тази чернова, вероятно е започвал много пъти, използвайки много писалки. Навярно е изгорил останалите чернови и е оставил само тази, която е стискал здраво в ръката си, дори когато е умирал, а след като е издъхнал, я е изпуснал до леглото. И така Муране, философе мой, имаме редица загадки. Първо, как Атий е бил убит в тази стая? Как е избягал убиецът? Кой е този по-голям демон, който се спотайва в тъмнината? Някой, който е по-страшен от Поругателя, от когото Атий очевидно се е боял? И накрая, какво означава „старият приятел на Цезаря, който пази тайната“?

— Дали няма предвид приятел на Константин? — подхвърли Муран.

— Навярно. Върви и повикай Фронтин! Кажи му, че имам да му задам още въпроси.

Муран излезе и след малко се върна с Фронтин, който изглеждаше доста странно с килнатия погребален венец на главата. Освобожденецът стискаше препълнен бокал с вино, вероятно, за да пребори тежката си скръб. Клавдия му подаде парчето пергамент и го накара да го прочете. Фронтин се подчини, като беззвучно мърдаше устни, после вдигна поглед.

— Какво значи това? — попита той. — Доколкото аз знам, господарке, Атий нямаше никаква обща работа с презвитер Силвестър. Това е загадка.

— Е, поне намерихме нещо… — Клавдия огледа стаята. — Стаята в същото положение ли беше, когато Атий бе убит?

— Разбира се, господарке, макар че ние после малко я подредихме. Вдигнахме трупа и подгизналите от кръв одеяла. Подредих ръкописите на писалището. Да, още нещо. Взех едно малко ковчеже с пари. Уверявам те обаче, че държа сметките в ред. Взех само толкова, колкото трябваше, за да се поддържа домакинството и да посрещна разходите по погребението на господаря.

— Много ли пари и други ценности държеше Атий тук?

— О, не, господарке, само най-необходимото. В ковчежето имаше няколкостотин солиди. Както ти казах, държа точна сметка.